О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
София, 18.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 22.05.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРВАКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 417/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от А. А. К.,Б. Ц. С.,С. Ц. Ф.,К. Н. С. и Ц. С. Х.,чрез пълномощниците им адвокат С. С. и адвокат И. И.,против решение №452/05.10.2011г. на Софийски окръжен съд,гражданско отделение ,първи състав,постановено по гр.д.№390/2011г. по описа на същия съд,с което се обезсилва решение №55/14.03.2011г. постановено по гр.д.№809/2010г. по описа на Районен съд Костинброд за признаване за установено по отношение на [община],че ищците Ц. С. Х. и К. Н. Д. са собственици на парцел VІІ 3202 в кв.228 по плана на [населено място] с площ от 906кв.м,а ищците А. А. К.,Б. С. С.,С. Ц. Ф. на останалата част от 2828 кв.м от пл.№3202,целия от 3734кв.м в кв.228 по плана на [населено място],от които 1342 включени в УПИ VІІІ-3202 в кв.228 по плана на същия град и са присъдени разноски по делото,като връща делото на РС Костинброд за произнасяне по предявения иск по член 53 ал.2 от ЗКИР за претендирана грешка в кадастралния план свързана със спор за материално право,породен от оспорване на проект за акт за непълноти /грешки/ в одобрен кадастрален план от 15.01.2010г. досежно площта на имот 3202,включена в УПИ ХVІІІ 3733”за озеленяване и стадион” в кв.228 по плана на [населено място],одобрен със заповед № АБ-147/1983г.
В изложението,наречено „молба по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване”,депозирано от пълномощника на касаторите-адвокат И. А. И.,след дадените от съда указания,се заявява,че/цитирам/:
„1.Софийският окръжен съд е разрешил следните въпроси,в противоречие с практиката на ВКС
1.1.Въпросът за това дали искът по член 53,ал.2 от ЗК/респективно чл.32 ал…..ЗТСУ/,изключва възможността да се води установителен иск за собственост по чл.124 от ГПК и то когато ищецът е ВЪВ ВЛАДЕНИЕ НА ИМОТА.Практиката на ВКС приема обратното”,
като се посочват и цитират в този смисъл съдебни решения,постановени от ВКС,по реда на отменения ГПК,след което в изложението се твърди,че/цитирам/:
„2.Въпросът относно съотношението между административната процедура за поправка на кадастралната карта и воденото на иск по чл.53 ал.2 от ЗК,/респективно чл.32 ал…… от ЗТСУ/,е от значение за развитие на правото и точно прилагане на закона и е решен от СОС неправилно.”,както и цитирам:
„3.Въпросът,относно може ли съдът да кара страната да води иск,какъвто тя не е искала да завежда,също е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.Нарушен е общия правен принцип на диспозитивното начало в гражданския процес,даден в чл.6 от ГПК.”
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,след съобразяване с изложените с исковата молба факти на които се основава исковата претенция,че предявеният иск е с правно основание член 53,ал.2 ЗКИР и се претендира грешка в кадастралната карта,която се твърди,че се състои в нанасяне в кадастъра на част от имот на ищците 3202 като площ включена в общински имот.Съдът е стигнал до извода,че решението на първоинстанционния съд се явява недопустимо,защото вместо за се произнесе по предявения иск по член 53,ал.2 ЗКИР,съдът се е произнесъл по иск за собственост и то за тези части от претендирания от ищците имот-парцел VІІ 3202 и УПИ VІІІ 3202,за които няма спор за собственост,поради което е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото на последния с указание за произнасяне по предявения иск с правно основание член 53,ал.2 ЗКИР.
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Касаторът е длъжен за изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,като ВКС не е задължен да го изведе от изложението му към касационната жалба по чл.284, ал.3 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от цитираните изцяло въпроси,съдържащи се в изложението на касаторите,както и горепосочените решаващи мотиви на въззивния съд,обусловили правните му изводи по делото,липсва точно и ясно формулиран правен въпрос от касаторите,съгласно възприетото в горепосоченото тълкувателно решение на ВКС.Формулираните от касаторите като такива въпроси са неотносими към решаващите мотиви на въззивния съд.
Н. на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловили правните изводи на съда,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №452 от 05.10.2011г. на Софийски окръжен съд,гражданско отделение,пети състав,постановено по гр.д.№390/2011г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: