О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
София, 02.08.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова
гр. дело № 5140/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. К. и Б. А. К., [населено място], чрез пълномощника им адвокат И. Б., срещу въззивно решение №319/14.07.2016г. по гр. дело №415/2016г. на Пазарджишкия окръжен съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие на материалния закон и трайната съдебна практика. Според касаторите в ТР№”/2012г., ОСГК, ВКС и решение № 122/2012г. по гр.д.№1185/2011г. е пояснено подробно какъв е фактическият състав на позоваването на придобивна давност и при какви обстоятелства настъпват последиците и. Възможно е да бъде придобито право на собственост върху недвижим имот на основание чл.79 ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес при спор за собственост. Касаторите са се позовали на давност и са доказали, че са владяли имота повече от 20 години със съгласието на ищците. По отношение на иска по чл.31,ал.2 ЗС се сочи, че приложното поле на тази хипотеза включва случаите, в които съсобственикът лично си служи с вещта за задоволяване на собствени или семейни нужди.
Ответниците по касационната жалба С. Б. К. и Х. Д. К. оспорват жалбата в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение № 195/2016г. по гр.д.№779/2015г. на Районен съд – Пещера, в частта по иска с правно основание чл.59 ЗЗД. Постановено е друго, с което И. К. К. и Б. А. К. са осъдени да заплатят на С. Б. К. и Х. Д. К. 240 лева – обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот-гараж, за период 18.03.2015г. – 18.09.2015г. В останалата част, с която е уважен предявеният от С. Б. К. и Х. Д. К. срещу И. К. К. и Б. А. К. иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване правото на собственост и предаване владението на недвижим имот – гараж идентификатор 56277.501.12, първоинстанционното, решение е потвърдено.
Въззивният съд е приел за установено, че съгласно писмените доказателства и техническата експертиза,процесният имот е сграда с идентификатор 56277.501.12.4 по КККР на [населено място] – гараж, изграден върху петно № 3, по проект за „гаражи в кв.20, гр. П. от № 1 до № 11 от 1989“, за което петно е отстъпено право на строеж с Договор от 14.06.1989 г. на С. К.. За същото е издадено Разрешение за строеж № 154/25.12.1989 г.. Съставен е общ протокол № 30/05.10.1990 г. за определяне на строителна линия и ниво на гаражи, изградени върху петно №№1,2,3 и 4. Гаражи, проектирани с № № 1,2 и 3, представляващи съответно сгради с идентификатори 56277.501.12.2, 56277.501.12.3 и 56277.501.12.4 по КККР са изградени с различия от одобрения проект. Ищците С. и Х. К. са доказали правото си на собственост с представения по делото нотариален акт №162/2014г. за установяване право на собственост в режим на СИО, на основание строеж по време на брака, върху процесния гапаж – сграда с идентификатор 56277.501.12.4, по КККР на [населено място]. При оспорване на признато с нотариален акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК право на собственост, тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. В производството не са събрани доказателства за наличие на права, противопоставими на тези на ищците, или за опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в нотариалния акт придобивно основание. Освен това не се твърди и не се доказва признатото право на ищците да е погасено или да е прехвърлено другиму след издаването на нотариалния акт. В тази насока възраженията на ответниците, че от самото построяване на гаражите владението е било разпределено по този начин и в сегашното му положение, не променя извода за това кой е титуляр на правото на собственост върху процесния недвижим имот след като с отговора на исковата молба ответниците не се позовават изрично на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Съобразно чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Защитата на правата на владелеца при изтекъл срок по чл. 79 ЗС може да се осъществи чрез предявяване на иск за собственост, възражение по предявен против него иск за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. Освен това до момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. Поради това макар и ответниците да навеждат обстоятелства относно наличие на владение върху процесния имот, то без изрично възражение пред съда с позоваване на материалноправните последици на давността, съдът не би могъл да ги зачита служебно в производството. Позоваване на изтекла в тяхна полза придобивна давност ответниците са релевирали едва в писмената защита, след приключване устните състезания. Ето защо и като преклудирано с изтичане на срока за отговор, това възражение не следва да се разглежда.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че касационната жалба следва да се остави без разглеждане в частта, касаеща въззивното решение, с което е разгледан иск с правно основание чл.31,ал.2 ЗС. Това е така, защото цената на този иск е 240 лева, т.е. под установения в разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК размер от 5000лева. При това положение касационният контрол е недопустим и не могат да бъдат обсъждани изложените доводи за допускане касационно обжалване на решението.
В останалата част не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Съобразно ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС касаторът е длъжен да посочи конкретния правен въпрос от значение за изхода на делото, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Този въпрос определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане и следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. Непосочването на релевантен правен въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В разглеждания случай изложеното в приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не може да обуслови приложение на някое от основанията на чл.280,ал.1 ГПК. Това е така, защото липсва формулиран правен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с цитираната практика на ВКС. Посоченото в изложението съставлява касационни оплаквания по смисъла на чл.281,т.3 ГПК за необоснованост на съдебния акт. Тя обаче не може да послужи като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК. Доколкото във връзка със соченото ТР№4/2012г., ОСГК може да се прецизира, че се повдига въпрос дали позоваването на изтекла придобивна давност е елемент от фактическия състав на чл.79 ЗС, следва да се има предвид, че въззивният съд е приел, че ответниците по иска не са въвели в процеса надлежно и в срок възражение за придобивна давност. По тези причини той не е се е произнасял по въпрос дали позоваването е елемент от фактическия състав на чл.79 ЗС. Съобразно т.2 от ТР№4/2012г., ОСГК, позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. В случая въззивният съд е приел, че ответниците /касатори/ не са въвели в срока по чл.131 ГПК по делото това процесуално средство за защита, поради което то е преклудирано.
По изложените причини следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На ответниците по касационната жалба следва да се присъдят разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на общо 500 лева, съгласно приложените доказателства.
С оглед горните съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на И. К. К. и Б. А. К., [населено място], Б., срещу въззивно решение №319/14.07.2016г. по гр. дело №415/2016г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта по иска с правно основание чл.31,ал.2 ЗС.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата част.
ОСЪЖДА И. К. К. и Б. А. К., [населено място], да заплатят на С. Б. К. и Х. Д. К. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 500 лева.
Определението в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: