О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
София, 26.06.2018 г.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. № 4516 по описа за 2017г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. И. Т., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат И. Х., срещу въззивно решение № 78/13.07.2017г., по гр.д. №143/2017г. по описа на Окръжен съд-Ямбол.
В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди наличие основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК /ред.до ДВ, бр.86/2017г./ за допускане касационно обжалване на решението. Поставя се следният въпрос : От кой момент изкупвачът на недвижим имот на основание чл.33,ал.2 ЗС се счита за собственик на изкупената част – от датата на влизане в сила на решението за изкупуване или от датата на изповядване на сделката за покупко-продажба на изкупената част и какви са правните последици на успешно проведеното изкупуване по чл.33,ал.2 ЗС по отношение на правните сделки с изкупените имоти, сключени от заместения купувач в периода от сключване на договора за покупко-продажба до влизане в сила на решението за изкупуване. Сочи се противоречие с решения на ВКС : №87/2015г. по гр.д.№5323/2014г.,ІІІг.о., №302/2012г. по гр.д.№ 1597/2011г., ІІІг.о.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], излага съображения за липсата на основания по чл.280,ал.1 ГПК както и за неоснователност на релевираните доводи за неправилност на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 18/17.03.2017 г. по гр.д. № 568/2016 г. по описа на Елховския районен съд.С последното е отхвърлен предявеният от П. И. Т. срещу „Б. интериор – Е.” иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено,че ищецът е собственик и предаване владението върху шест земеделски имота /ниви и лозе/, находящи се в землището на [населено място], [община], област Я., подробно описани. Въззивният съд е възприел фактическите изводи на първоинстанционния съд и по реда на чл.272 ГПК е препратил към тях като е приел за установено, че ищецът третото лице М. И. Х. са били съсобственици при равни части на процесиите недвижими имоти. С нотариален акт № 86/17.09.2015 г. М. Х. продала своята идеална част от имотите на Г.Д. Б.. Последният сключил на 17.09.2016 г. договор за аренда с ответника [фирма] за срок от 20 стопански години, считано от 01.10.2015 г. Договорът за аренда е вписан в Службата по вписванията – [населено място] под № 3153/18.09.2015 г. С решение № 64/23.08.2016 г. по гр.д. № 162/2016 г. по описа на Елховския районен съд, влязло в законна сила на 14.09.2016 г., на основание чл.33, ал.2 ЗС е допуснато ищецът П. Т. да изкупи продадената от М. Х. идеална част от имотите. По така предявения иск с правно основание чл.108 ЗС ищецът се легитимира, като собственик на процесния имот с влязлото в сила решение за изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС и извършеното плащане на цената. Ответникът обаче противопоставя на ищеца правно основание, на което ги държи- сключен между него и предишния собственик М. Х. договор за аренда. Въззивният съд се е позовал на решение № 111/ 23.03.2012 г. по гр.д. № 718/2011 г.,ВКС, ІІг.о. за да обоснове извод, че съдебното решение, с което е уважен искът по чл.33, ал.2 ЗС има конститутивно действие. Вещното право на собственост върху имота се прехвърля върху ищеца от момента на влизане на решението в сила,от този момент ищецът се счита за собственик на съответната идеална част от имота. Следователно, ищецът е станал едноличен собственик на процесните имоти на 14.09.2016 г. Към този момент той е встъпил и в правата и задълженията на купувача Г. Б., включително и тези, произтичащи от вече валидно сключения договор за аренда от 17.09.2015г., изпълнението на който обвързва ищеца, предвид разпоредбата на чл.3 ал.4 ЗАЗ / в приложимата редакция/. Според последната договорът за аренда може да бъде сключван и само от някои от съсобствениците /без значение размера на дела/. [фирма] държи процесиите имоти на валидно правно основание – договор за аренда от 17.09.2015 г., който не е прекратен или развален на някое от предвидените в него и ЗАЗ основания.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Не е налице противоречие с посочената практиката на ВКС. Те са и неотносими към разглеждания случай. С решение №302/2012г. по гр.д.№1597/2011г., ВКС, ІІІ г.о. е дадено разрешение по реда на чл.290 ГПК на въпроса:следва ли да бъде уважен иск за изкупуване по чл.33,ал.2 ЗС на част от имот, ако с влязло в сила решение е отхвърлен иск за нищожност на договор, с който трето лице е придобило съсобственост върху същия имот като е прието, че в тази хипотеза искът по чл.33,ал.2 ЗС следва да се отхвърли. Мотивите в това решение, че когато чрез продажба в нарушение на правилото за предлагане на дела на останалите съсобственици в полза на последните се поражда потестативното право да изкупят продадената идеална част като встъпят в продажбеното правоотношение и заместят купувача при действителност на продажбената сделка, не са в противоречие, а в съответствие с приетото от въззивния съд в обжалваното решение. Решение №87/2015г. по гр.д.№5323/2014г., ІІ г.о. /а не посоченото от касатора ІІІ г.о./ разглежда случай за приложимостта на чл.33,ал.2 ЗС в случай на отделно притежание на сградите в съсобственото място, поради одобрението изменение на ПУП-ПРЗ на съсобствения парцел със заповед на кмета и разделянето му на два нови УПИ. Прието е, че тогава е налице хипотеза на два самостоятелни, но съсобствени между страните имота, поради което при разпореждане с построената сграда от един от съсобствениците е приложима разпоредбата на чл.33 ЗС. Разпоредбата на чл.66,ал.1 ЗС създава ограничение за правото на разпореждане със сграда, суперфициарна собственост – собственикът и е длъжен да я предложи за продажба първо на собственика на земята като това ограничение е неприложимо в хипотезата на т.нар. „хоризонтална етажна собственост”. Позоваването на решение №2762/1965г. по гр.д.№1736/1965г.,ВС, І г.о. и №100/1995г. по гр.д.№1430/1993г., ІV г.о. /неприложени/ също е неоснователно. Освен това в тях не се съдържа съждение, че съдебното решение, с което е уважен искът по чл.33 ЗС има обратно действие. Прието е, че изкупуващият остава приобретател по сделката като че ли купувачът не е бил страна по нея с оглед основния извод, че изкупуващият не дължи на продавача цената, ако тя е вече била заплатена от купувача, тъй като той е встъпил в неговите права и задължения. Следва да се има предвид, че установената практика на ВКС, в т.ч. цитираното от въззивния съд постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 111/2012г. по гр.д.№718/2011г., ІІ г.о., както и определение №521/2017г. по гр.д.№533/2017г., ІІІг.о., определение № 346/2017г. по гр.д.№3568/2016г., ІV г.о. и др., приемат, че при упражняване потестативното право по чл.33,ал.2 ЗС вещното право се придобива от ищеца в момента на влизане в сила на съдебното решение. По този начин изкупващият съсобственик замества купувача като страна по договора.Тази последица настъпва едва след влизане в сила на съдебното решение по чл.33,ал.2 ЗС. Отговорността на съсобственика за задължения, възникнали преди осъществяване правото на изкупуване, се основава не на обратното действие на съдебното решение, с което това право е признато, а на факта на заместването на купувача като страна по договора. В този случай, съобразно чл.102 ЗЗД заместващият отговаря за задълженията на заместения, а последният се освобождава от отговорност към кредитора. След като съсобственикът не може да бъде държан отговорен за неизпълнение на задълженията на купувача, преди заместването му, то той не може да придобива и правата по договора към един по-ранен момент, а именно датата на сключването му. С ТР№2/2017г., ОСГТК се прие, че вписването на договора за аренда съгласно чл.17,ал.2,5 и 6 ЗАЗ има оповестително-защитно действие, а съгласно чл.17,ал.2 ЗАЗ приобретателят на арендувания обект замества арендодателя като страна в договора за аренда, ако същият е бил вписан. С оглед изложеното следва да се приеме, че даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос не е в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС, а в съответствие с установената такава по приложение разпоредбите на чл.33,ал.2 ЗС и чл.17,ал.2 ЗАЗ. Ето защо не е налице и соченото основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивнотото решение. В останалата си част изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не съдържа правни въпроси, които могат да послужат за основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение в производството по чл.288 ГПК. Изложени са множество доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Основанията за допускане на касационно обжалване обаче са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/2010 по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът е длъжен да посочи правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение.
С оглед изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по така поставения от касатора въпрос. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК, на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат разноски поради липса на искане и данни такива да са направени.
Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 78/13.07.2017г., по гр.д. №143/2017г. по описа на Окръжен съд-Ямбол.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: