Определение №36 от 28.1.2015 по гр. дело №5269/5269 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 36
София, 28.01. 2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело № 5269/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. М. В., чрез пълномощника и адвокат С., срещу въззивно решение от 12.05.2014г. по гр. дело №517/2014г. на Варненския окръжен съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че е налице основанието на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.Касаторът се позовава на приетото с ТР №7/2012г. по тълк.д.№7/2012г., ОСГК като възпроизвежда разгледаните в това тълкувателно дело противоречиви становища в съдебната практика. Твърди, че в свои становища ВКС посочва,че съгласно чл.172 ГПК заинтересоваността на свидетеля се преценява с оглед на всички данни по делото. Сочи решение №338/2013г. за принципни въпроси при отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от действията на правозащитни органи и по прилагането на чл.162 ГПК.
Ответникът по касация П. С. Т. оспорва жалбата в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение№ 5355/2013г. по гр.д.№9888/12г. на Варненския районен съд в частта, с която Р. В. е осъдена да заплати на П. Т. 6891,23 лева обезщетение за ползване на собствената си 1/2 ид.ч. от описания недвижим имот, както и 1980 лева – ? от получени от В. доходи от имота. Решението е отменено в останалата част като е постановено друго, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл.31,ал.2 ЗС и чл.30,3 ЗС над уважения до пълния предявен размер. Въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен поради развод. Те са съсобственици при равни квоти на придобитото по време на брака имущество, в т.ч. процесния недвижим имот. След като е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че за процесния период помещенията се ползват от ответницата и нейната майка, които обитават жилищната част от имота, а отдават под наем магазинната част.Ответницата е поканена от ищеца да да заплаща обезщетение за ползването на имота и не е доказала, че е осигурила достъп на ищеца до него.Тя е получавала и наемната цена за исковия период за отдаваната под наем търговска площ. При това положение исковете по чл.31,ал.2 ЗС и чл.30,ал.3 ЗС са основателни и доказани до посочения размер.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. В разглеждания случай изложеното в приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не може да обуслови самостоятелно приложение основанието на чл.280,ал.1 ГПК. Това е така, защото липсва формулиран правен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с цитираното ТР №7/2012г.,ОСГК. Освен това въззивният съд е съобразил цитираното тълкувателно решение относно предпоставките за уважаване претенцията по чл.31,ал.2 ЗС, като е съобразил и приетото по въпроса за личното ползване на съсобствения имот по смисъла на чл.31,ал.2 ЗС. Посоченото в останалата част на изложението съставлява касационни оплаквания по смисъла на чл.281,т.3 ГПК и не може да послужи като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК. Доколкото може да се прецизира, че се повдига въпрос за задължението на съда да обсъди гласните доказателства като прецени заинтересоваността на свидетелите, то следва да се посочи, че този въпрос също не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е обсъдил показанията на всички свидетели и е посочил в мотивите си кои факти приема за установени и кои показания не кредитира и защо. Той е съобразил установената съдебна практика, съгласно която съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти като посочи кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се с оглед доказателствата по делото. Освен това касаторът не конкретизира кои свидетели по делото са заинтересовани и необективни. Не е ясно и каква е връзката между решаващите изводи на съда по исковете за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване и цитатите от съдебно решение за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по ЗОДОВ.
По тези причини съдът намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На ответника по касация не следва да се присъждат разноски за производството по чл.288 ГПК, тъй като няма данни да са направени такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.05.2014г. по гр. дело №517/2014г. на Варненския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар