О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
гр. София, 07.05..2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 191/09г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 16.06.08г., постановено по гр.д. № 1556/07г. на Софийския градски съд, ІІг с-в, е оставено в сила решение от 26.01.07г. по гр.д. № 3359/05г. на Софийския районен съд, 71 с-в, с което на основание чл.30, ал.1 ЗН е намалено завещателното разпореждане на П. Ц. Ч. , починала на 24.05.1976г., направено със саморъчно универсално завещание от 09.12.1970г. в полза на М. Х. М. с 1/3 ид.част и е възстановена запазената част на Е. Х. Ч. в размер на 1/3 ид.ч. от имуществото на наследодателката. Със същото решение е допусната съдебна делба на апартамент № 21, находящ се в гр. С., бул.”Д” №52, вх. Г, партер между Е. Х. Ч. с квота 14/30 ид.части, С. Б. М. с квота 15/30 ид.части и М. Б. П. с кота 1/30 ид.част. Прието е, че апартаментът е принадлежал на общия наследодател Х, който е починал на 03.09.1944г. и е оставил за свои наследници по закон преките си низходящи М. М. и Е. Ч. , както и съпругата си П. Ч. Последната е починала през 1976г. и е оставила за свои наследници по закон същите низходящи. Със саморъчно завещание от 09.12.1970г. същата Ч. е завещала цялото си имущество на дъщеря си М. М. , която е починала през 2005г. През 1993г. Машка М. е дарила ? ид.част от процесния имот на сина си С. М. , а през 2004г. е завещала цялото си имущество на дъщеря си М. П. При тези фактически данни е прието, че съгласно чл.21 и чл.38 ЗН от 1890г. /отм./децата на общия наследодател са го наследили при равни части, а преживялата съпруга е получила половината от частта на всяко дете т.е Е. Ч. и М. Ч. са получили в наследство от баща си по 12/30 ид.части от процесния апартамент, а П. Ч. – 6/30 ид.части. Възражението, че искът по чл.30 ЗН е погасен по давност е прието за неоснователно, тъй като при извършване на дарението М. М. не се е позовала на саморъчното завещание, а упражняването на правата по завещанието е направено едва по настоящото дело.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от М. Б. П. от гр. С. с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, 3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, въззивният съд се е произнесъл съществени материалноправни въпроси- по приложението на чл.38 и чл.21 ЗН/отм./ – за наследствения дял на преживелия съпруг, когато наследява заедно с две деца от различен пол и за началния момент на погасителната давност по искове за възстановяване на запазена част. Поддържа се, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, а вторият се решава противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 , т.1 и 2 ГПК.
Във връзка с първия поставен въпрос следва да се отбележи, че той е съществен, доколкото от разрешаването му по един или друг начин зависят правата на страните в съсобствеността върху имота, но тъй като жалбоподателката не се позовава на практика на ВКС (задължителна или незадължителна), на която възприетото от въззивния съд разрешение да противоречи, следва да се приеме, че първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване не е налице. Вторият поставен въпрос също е съществен, но възприетото от решаващия съд становище по него, а именно че давностният срок тече от момента на упражняване на правата на завещанието от страна на заветника с нищо не противоречи на представеното от жалбоподателката решение № 922 от 1972г. по гр.д. № 393/72г. на ВС, тъй като възприетото в него становище се отнася за публичните нотариални завещания, а не и за саморъчните такива. Липсва противоречие и с решение № 580 от 10.08.92г. по гр.д. № 384/92г. на ВС, в което е прието, че давностният срок е започнал да тече от момента, в който заветникът е упражнил правата си по завещанието /в разгледания случай от обявяване на завещанието/, тъй като въззивният съд не е възприел в решението си друго становище по този въпрос. В тази връзка следва да се отбележи константната съдебна практика приема, че искането на заветника за обявяване на оставеното за съхранение при нотариус саморъчно завещание представлява правно действие, с което той упражнява правата си по завещанието, но това не се отнася до случаите, при които обявяването е поискано от друго лице. Направените от касатоката оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата по делото не съставляват основания за допускане на касационно обжалване, доколкото липсва конкретно твърдение за относимостта им към съществен процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Представеното от жалбоподателката решение № 164 от 02.05.90г. по гр.д. № 74/90г. няма отношение към поставените въпроси и също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното подадената от М. Б. П. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице релевираните основания по чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 16.06.08г., постановено по гр.д. № 1556/07г. на Софийския градски съд, ІІг с-в
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: