О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
София, 02.08.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №5524/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. Д. Г. и М. Х. Г., [населено място], чрез пълномощника им адвокат Г. Д., срещу въззивно решение №362/20.07.2016г. по гр. дело №239/2016г. на Окръжен съд – Смолян. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Изложени са подробни касационни оплаквания. Посочва се, че ВКС трябва да даде отговор на следните въпроси : когато страната създаде пречки за събиране на допуснати от съда доказателства – да представи скица в оригинал, и представи друга такава, следва ли съдът да приложи разпоредбата на чл.161 ГПК; при заповед, с която са били нанесени верни имотни граници и заповедта е с видими разминавания между фактическо и правно основание, то при несъответствие на правното основание с текстовата и графичната част, при наличие на дописвания след издаването и, може ли съдът да уважи исковата претенция за наличие на кадастрална грешка. Не се сочи съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба В. А. Л., [населено място], чрез пълномощника си адвокат Б. П. – С., оспорва жалбата в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, състав на ІІ г.о., констатира следното :
Касационната жалба на М. Х. Г. следва да бъде оставена без разглеждане. Това е така, защото тя не е страна в процеса, искът по чл.54,ал.2 ЗКИР спрямо нея е оставен без разглеждане с решение №34/2016г. по гр.д.№277/2015г. на РС-Златоград, като в тази част решението на първоинстанционния съд /имащо характер на определение/ е влязло в сила. Въззивното производство е било образувано по въззивна жалба само на Я. Г.. Във въззивното производство М. Г. не е участвала в качеството си на страна и по отношение на нея не е постановяван акт /решение/ на въззивния съд. При това положение за Г. липсва интерес от обжалване на въззивното решение.
С обжалваното решение е потвърдено решение №34/2016г. по гр.д.№ 277/2015г. на Районен съд – Златоград. С последното е признато за установено по отношение на Я. Д. Г., че към момента на одобряване кадастралната карта на [населено място] със заповед № 300-05-08/01.10.2003г., ищецът В. А. Л. е бил собственик на ПИ с идентификатор 31111.34.428, част от който с площ 35 кв.м., находящ се на изток от източната граница на имота с имот с идентификатор 31111.34.461, погрешно е заснета като част от имот с идентификатор 31111.34.461 по действаща КК, вместо към имот 31111.34.428.
Въззивният съд е приел, че страните по делото са собственици на съседни имоти. На скица № 59 е видно, че по първия план от 1959 г. имот пл. № 1580 записан на името на наследодателя на ищеца; в североизточната си част имот пл. №1580 участва в парцел І-1579,1580 в югоизточната си част имот пл. №1580 участва в парцел І-1579, западната част имот пл. № 1580 се отрежда за озеленяване. На комбинирана скица № 2 към заключението на съдебно-техническата експертиза е отразена /зелено защрихована/ частта от имот пл. №1580, която се придава по регулация към парцел І-1579 на наследодателя на ответника, с площ от 219 кв.м., съгласно Нотариален акт № 36/1966 г. По регулационния план от 1982 г., отразен на скица № 60 североизточната част на имот пл. № 1580 участва в парцел V-1579,1580 , а западната му част е отреден за парцел ІV-зеленина, като границата между парцел ІV-зеленина и парцел Х-1579 на наследодателя на ответника е идентична с границата между ПИ 3111.34.428 на ищеца и ПИ 3111.34.461 на ответника по сега действащата кадастрална карта. Със Заповед № 10/1992 г. е утвърдено частично изменение на ЗРП на З. в кв. 117, като парцел V-1579,1580 се разделя на два парцела, с попълване на кадастралната основа с верните граници на имоти пл. № 1580 и др. Съгласно тази заповед парцел ІV-1580 отреден за озеленяване, остава по имотната граница; парцелните граници остават по доказаните имотни граници за парцели V-2170, VІ-1872, VІІІ-1535, ХІ-1579 и Х№-1228. Към заповедта е представено и нейното графично изображение. Въззивният съд е обсъдил заключението на съдебно-техническата експертиза и комбинирана скица № 1 и е приел, че претендираната от ищеца източна граница на неговия имот съответства на съществуващата на място материализирана граница – каменен зид и бряг, като спрямо тази материализирана граница на място се ползват и имотите от двете страни. От скицата към Заповед № 10/07.04.1992 г. и от комбинирана скица № 4 към заключението на съдебно-техническата експертиза е установил, че процесната част по Заповед № 10/07.04.1992 г. с площ от 36 кв. м. е част от имот пл. № 1580 за което е поставен знак +z /обединяване/ на скицата към заповедта. С тази заповед не се извършва предаване по регулация, а се нанасят верните имотни граници. За установяване на тези верни имотни граници, видно от преписката към Заповед № 10/07.04.1992 г., праводателят и наследодател на ответника е подписал констативния акт от 04.12.1991 г., в който е посочено и че, границите на имоти 1580,1228,1579,1873,1535, 2170 са материализирани на място с трайни огради и са съществували преди одобряване на кадастралния план, но не съответстват на графичното им изображение, защото не са заснети правилно. В действащата кадастрална карта е допусната грешка, тъй като по нея границата между имотите на ищеца и ответника е идентична с границата между парцелите на ищеца /ІV – зеленина/ и на ответника /Х-1579/ по плана от 1982 г., като при изработване на действащата кадастрална карта грешката се изразява в несъобразяване на промяната по Заповед № 10/07.04.1992 г., с която са нанесени верните имотни граници на имоти пл. №1580 и 1579 и процесните 36 кв.м. са част от имот пл. № 1580 на ищеца. Въззивнит съд е приел, че не могат да се обсъждат поддържаните от ответника доводи за незаконосъобразност на Заповед № 10/07.04.1992 г. Защото е влязла в сила. Доводите за нейната нищожност също са на основания, водещи до евентуална незаконосъобразност – разминаване между фактическо и правно основание, както и несъответствие на правното основание в текстовата част и в графичната час. За неоснователни са приети доводите, че заповедта не засяга имота на ответника, с оглед изричното му посочване в текстовата и графичната. Със Заповед № 10/07.04.1992 г. не се осъществява придаване по регулация, а заснемане на верните имотни граници на имоти в кв.17, между които и имотите на ищеца ответника. За тези верни и съществуващи на място имотни граници наследодателят и праводател на ответника е подписал констативния акт за непълноти и грешки от 04.12.1991 г.
Не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на парвото. Съгласно ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Посоченото от касатора в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК представлява касационни оплаквания по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, които не могат да послужат пряко като основание за допускане касационно обжалване на решението в производството по чл.288 ГПК по предварителна селекция на жалбите. Формулираните въпроси също не могат да обусловят допускане касационно обжалване. Първият е неотносим, тъй като решаващите изводи на въззивния съд са изградени на събраните по делото доказателства и заключението на техническата експертиза, изготвено след проверки в [община] и службата по геодезия, картография и кадастър въз основа на извадка от кадастралния регистър, както и след преценка на подписания от праводателя на ответника констативен акт за непълнота и грешки. кадастралния план. Изводите на въззивния съд не са изградени на непредставени доказателства, за събирането на които страната е създала пречки. Съдът не е приел, че при непредставяне оригинал на поискан от страната документ, не следва да се приложи разпоредбата на чл.161 ГПК. Вторият въпрос не е правен. Той касае преценката на доказателствата и съществото на спора. Затова не можи да послужи като правен въпрос по смисъла на цитираното ТР, обосноваващ прилагане на някое от основанията на чл.280,ал.1,ГПК. Следва да се има предвид, че касаторът не е посочил никаква съдебна практика за да обоснове прилагане някоя от хипотезите на чл.280,ал.1,т. или т.2 ГПК и не е развил никакви доводи за да обоснове хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски в размер на 400 лева, съгласно приложения договор за правна защита от 10.10.2016г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационната жалба на М. Х. Г., [населено място], срещу въззивно решение №362/20.07.2016г. по гр. дело №239/2016г. на Окръжен съд – Смолян.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение въззивно решение №362/20.07.2016г. по гр. дело №239/2015г. на Окръжен съд – Смолян.
ОСЪЖДА Я. Д. Г., [населено място], да заплати на В. А. Л., [населено място], разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 400 лева.
Определението в частта , с която е оставена без разглеждане касационната жалба на М. Г., подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: