О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София,22,01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 17.10.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1289 /2017 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 362 от 16.11.2016 г., по в.т.д.№ 329/2016 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Старозагорския окръжен съд за отхвърляне на предявените от настоящия касатор, в качеството му на ищец, срещу ЕТ П. Р. П., упражняващ търговска дейност под фирма „ П. П. – Ф. О.”, [населено място] и срещу ЕТ Р. С. Р., упражняващ търговска дейност с фирма ” Р. С. Р.И.П.”, [населено място] субективно пасивно и обективно кумулативно съединени искове – за връщане на полученото по договор от 14.10.2006 г., като [фирма] върне на изпълнителите доставените му части за инсталация, а ответниците солидарно върнат на [фирма] авансово заплатената сума от 113 506 лв., ведно със законната лихва върху същата, начиная от датата на исковата молба до окончателното и изплащане и за заплащане солидарно на сумата 113 505 лв., представляваща част от дължима неустойка в размер на 145 000 лева, формирана от 0,1 % дневно върху пълния размер на възнаграждението от 123.30 лв. дневно за периода 12. 10. 2008 г. – датата на която е изтекъл дадения от изпълнителите срок за довършване на инсталацията до момента на предявяване на иска, или общо за 1 178 дни, като неоснователни.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава приложното поле на касационното обжалване с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение но определените за значими за изхода на делото въпроси на процесуалното и материално право: 1.”Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани доказателства и доказателствени средства, без да обсъди същите в тяхната съвкупност и без да изложи съображения защо възприема едни и отхвърля изцяло други?”; 2.”Може ли съдът да възприеме изцяло обясненията на ответниците, дадени по реда на чл.179 ГПК, без да прецени тяхната заинтересованост и дали твърденията им се подкрепят от доказателствата по делото?”; 3.”Изпада ли в забава кредитора от искане на длъжника за оказване на съдействие, което е отправено след разваляне на договора и погасява ли това искане правото на кредитора да развили същия в хипотезата на чл.262, ал.2 ЗЗД, когато съдействието не е пречка длъжникът да изпълни задълженията си?” и 4.”Длъжен ли е съдът да събере по реда на чл. 190, ал.1 ГПК писмени доказателства, намиращи се в ответната страна и допустимо ли е назначената съдебно- техническа експертиза да работи по тях, без те да бъдат приети като доказателства по делото?”
Като израз на твърдяното противоречие със задължителната съдебна практика са съответно посочени постановени по чл.290 ГПК решения на ВКС: по въпрос № 1 -№ 27/02.02.2015 г., по гр.д.№ 4265/ 2014 г. на ІV г.о.; № 164 от 10.06.2014 г., по гр.д.№ 196/2014 г. на ІІІ г.о. ;№ 205 от 02.11.2016г., по гр.д.№ 1499/2016 г. на І г.о. ;№ 146 от 13. 11. 2015 г., по т.д.№ 2687/2014 г.; по въпрос № 2 – № 205 от 02.11.2016 г., по гр.д.0 1499/2016 г. на І г.о.; № 508 от 18.06.2010 г., по гр.д.№ 1411 / 2009 г.на ІІІ г.о.; № 305 от 27.06.2012 г., по гр.д.№ 1110 / 11 г. на ІV г. о. ; по въпрос № 3 – № 164 от 03.03.2016 г., по т.д.№ 1890/2014 г. на І т.о. , № 206 от 15.09.2014г., по т.д.№ 569/2012 г. на ІІ т.о.,№ 306 от 14. 10. 2015 г., по гр.д.№ 60/2015 г. на ІV г.о. и ППВС № 3/73 г.; по въпрос № 4 – № 27 от 02.02.2015 г., по гр.д.№ 4265/14 г. на ІV г.о.; № 205 от 02. 11. 2016г., по гр.д.№ 1499/2016 г. на І г.о., № 146 от 13.11.2015 г., по т.д.№ 2687/2014 г., № 508 от 18.06.2010 г., по гр.д.№ 1411/2009 г., на ІІІ г.о., № 305 от 27.06.2012 г., по гр.д.№ 1110 / 11 г. на ІV г.о. № 164 от 03. 02. 2016 г., по т.д.№ 1890/2014 г. на І т.о.; № 206 от 15.09.2014г., по т.д.№ 569 /2012 г. на ІІ т.о.,№ 306 от 14.10.2015 г., по гр.д.№ 60/2015 г. на ІV г. о. и конкретно решение на Л…
Ответниците по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК изразяват становище за недопустимост на подадената касационна жалба, поради нередовност – порок, обоснован с отсъствие на конкретизирана допълнителна предпоставка за достъп до касация – някое от селективните основания по т.1-т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Считат, че дори и да се приеме, с оглед цитираната, като израз на твърдяното противоречие практика на ВКС, че поддържаното селективно основание е по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, то формулираните от касатора въпроси не обосновават общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Поради това и при условията на евентуалност възразяват както срещу основателността на искания достъп до касация, така и срещу сочените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол по критерия на чл.280, ал.2 ГПК,въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение в частта му, предмет на подадената касационна жалба, Пловдивският апелативен съд е приел, че по силата на валидно сключен договор за изработка от 14.10.2006г. между ищцовото търговско дружество, като възложител и ответниците, в качеството им на изпълнители, последните са се задължили да изработят, монтират, пуснат в експлоатация дестилационна инсталация за преработка на етерично маслени култури с капацитет четири едновременно работещи казани в [населено място] и да обучат обслужващия същата персонал. Приел е за установено също, че в хода на изпълнение на възложения трудов резултат съконтрахентите са променяли неколкократно клаузите на процесния договор, съобразно постигнато помежду им устно съгласие, като тези промени са относими както към срока на договора, начина на плащане, така и по отношение на първоначално договорения предмет, който последен е допълнен и с възлагане изработката на три допълнителни флорентински съда.За безспорно в отношенията между страните е счетено обстоятелството, че по взаимно тяхно съгласие общият брой на комините и вентилаторите към тях, обслужващи котела е намален от пет на три броя и стойността на неизпълнените два броя комини и вентилатори от 2000 лв. следва да бъде приспадната от общата цена по договора, както и че навесната конструкция с телферна греда не следва да бъде изграждана от изпълнителя, което налага приспадане от първоначално договорената цена стойността и, възлизаща на 11 000 лева. Позовавайки се на събраните по делото доказателства, вкл. показанията на разпитаните свидетели Д. и Д., подписали констативния протокол за неизпълнените и изпълнени в отклонение от възложените видове работа от 05.10.2010 г. и на заключението на изслушаната съдебно- техническа експертиза въззивната инстанция е счела, че недостатъците са несъществени, отстраними без особени усилия и средства, поради което е изградила правен извод, че не е налице неизпълнение, обуславящо правото на ищеца на едностранно разваляне на процесния договор по правилото на чл.87, ал.1 ЗЗД. С оглед твърдяното неизпълнение на договорните задължения на изпълнителите, поради непровеждане на изискващата се от закона 72 часова проба решаващият състав на Пловдивския апелативен съд е обсъдил и поведението на възложителя. Счел е, че доколкото изработената от ответниците инсталация, според заключението на съдебно- техническата експертиза, е била във вид позволяващ осъществяването и, след незначителни корекции,а възложителят е следвало да осигури изграждане на уплътнители и изсушителни полета, необходимите дърва и насрочване на конкретна, съгласувана с контролните органи дата, които действия не е доказано да са осъществени, то именно поведението на последния е причина за неприключване на договореното.Доколкото кредиторовото съдействие в случая е било не само дължимо по силата на закона , но и изрично договореното между съконтрахентите като необходимо, то според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт неосъществяването му е достатъчно, за да се отрече правото на кредитора на успешно едностранно разваляне на договора с произтичащите от това правни последици за съконтрахентите.
Стигайки до извод, че въззивната жалба в тази и част е неоснователна,решаващият състав на Пловдивския апелативен съд е потвърдил първоинстанционния акт на Старозагорския окръжен съд.
Преценени решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение дават основание да се приеме, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/ или процесуалноправен въпрос – основна предпоставка по см. на чл.280, ал.1 ГПК, трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение , за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая поставените от касатора въпроси не отговарят на разяснените в горепосочената задължителна практика критерии – да са включени в предмета на спора и да са обусловили решаващите правни изводи в обжалвания съдебен акт на въззивния съд.
Поставените процесуалноправни въпроси с № 1, № 2 и № 4 в същността си са израз на въведеното с касационната жалба оплакване за процесуална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, поради допуснато от въззивния съд нарушение на съществените процесуални правила при преценка на ангажираните по делото доказателства. Освен, че само по себе си съдържащото се в тези въпроси твърдение за необсъждане от въззивния съд на събраните по делото доказателства, съобразно изискването на процесуалния закон не съответства на данните по делото и на мотивите в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, тъй като въззивният съд е извършил подробен и задълбочен анализ на всички доказателства и на доводите и обясненията на страните, то когато правният въпрос е въведен с оглед становище на страната за неправилност на въззивното решение, предмет на подадената касационна жалба, т.е., извън решаващите мотиви, както е в разглеждания случай, с него не се формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на общата предпоставка за достъп до касация е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат конкретните поддържани селективни основания по т.1-т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, в който смисъл са и задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Но дори и да се приеме, че поставените процесуалноправни въпрос, въпреки начина по който са формулирани, попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК и обосновават общата главна предпоставка за достъп до касация, то неоснователно е позоваването на селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като при разрешаването им въззивният съд изцяло се е съобразил със задължителната практика на ВКС, вкл. цитираната от касатора, според която въззивният съд, в правомощията му на инстанция по същество, е длъжен при постановяване на решението си да изложи мотиви, в които да посочи приетите от него за относими факти, предопределящи крайния изход по конкретния правен спор, както и кои от тях намира за доказани, респ. за недоказани съобразно приетите по делото доказателства, извършвайки анализ на последните и съотнасяйки ги към доводите и възраженията на страните, както е процедирал и П..
Що се касае до обосноваността на така извършената преценка и изградените въз основа на нея фактически констатации и правни изводи, то правилността на последните, относима към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК. Отделен остава въпросът, че във въззивната си жалба пред П. настоящият касатор, като въззивник, въобще не е въвеждал оплакване нито за превратно обсъждане на конкретни ангажирани по делото доказателства, нито за допуснато от първостепенния съд нарушение на чл. 176 ГПК. Доколкото в хода на процеса не е правил и искане, основано на чл.190 ГПК, по отношение на конкретен, находящ се при ответниците документ, нито е оспорвал заключенията на приетите съдебни експертизи, на именно това основание, то поставеният процесуалноправен въпрос № 4 е и изцяло хипотетичен – без връзка с делото.
Хипотетичен се явява и формулираният материалноправен въпрос, тъй като изрично с оглед данните по делото въззивният съд е счел, че в полза на кредитора не е възникнало потестативно право на едностранно разваляне на процесния договор. Поради това е изградил и краен правен извод, че отправеното от последния волеизявление за едностранното разваляне на договорната връзка между страните не е породила целените с него и разпоредени от закона правни последици. Следователно въпросът дали кредиторът изпада в забава от искането на длъжника за оказване на съдействие след като договорът помежду им е развален не може да обоснове общото основание за достъп до касация, тъй като не е обусловил решаващата правна воля на въззивния съд.
Ответниците по касационната жалба не са претендирали деловодни разноски в срока по чл.287, ал.1 ГПК, нито са доказали извършване на такива в производството по чл.288 ГПК, поради което настоящият състав на ВКС,ТК, с оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК, не се произнася по отговорността за същите.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 362 от 16.11.2016 г., постановено по в. т.д.№ 329/2016 г..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: