Определение №377 от 22.6.2012 по гр. дело №86/86 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 377
София, 22.06. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари, две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 86/2012г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. К. П. и Ц. Д. П., [населено място], чрез пълномощника им адвокат Б. Ю., срещу въззивно решение №490 от 11.11.2011г. по гр. дело № 844/2011г. на Благоевградския окръжен съд. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпросите за доказателствените средства, с които може да се установява дали един недвижим имот е бил предмет на покупко-продажба, а именно описаните в нотариалния акт документи за собственост, или технически експертизи, както и по въпрос, чия е доказателствената тежест да установи, че имотът е продаден, след като ищецът се позовава на постановление за възлагане. В противоречие с решение №788/2005г., по гр.д.№513/2004г., ВКС, ІІ г.о. и решение №2627/2005г. по гр.д.№2264/2003г., ВКС, ІV г.о., въззивният съд се е произнесъл по въпроса за начина на тълкуване на договора за покупко-продажба по нот.акт №143/2003г. като не е търсил действителната обща воля на страните.
Ответниците по касация оспорват касационната жалба в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №4423/2011г. по гр.д.№ 2439/2010г. по описа на РС-Благоевград. С последното е отхвърлен предявеният от А. П. и Ц. П. срещу Д. П. и В. П. иск с правно основание чл.108 ЗС за недвижим имот , представляващ две стаи с отделен вход на втория жилищен етаж от жилищна сграда, построена в парцел VІ, пл.№2140, кв.207, по плана на Б., от които помещения за второто се преминава през първото от 39,70 кв.м., съгласно схема №7044/2006г. самостоятелен обект с идентификатор 04279.622.12.2.8, предназначение жилище.
Въззивният съд е приел, че процесните помещения се намират на втория етаж на жилищната сграда. С постановление на съдебен изпълнител от 23.10.1995г. на А. П. е възложен недвижим имот – две стаи с отделен вход на втория етаж от жилищната сграда, от които за втората се преминава пред първата от 39.70 кв.м., ведно със северното зимнично помещение откъм калкана.Въз основа на постановлението е съставен и констативен нотариален акт №29/2000г. По схема №7044/2006г. имотът е самостоятелен обект на собственост.С нотариален акт №6/2003г.К. П. е дарил на А. П. недвижим имот, представляващ целия втори етаж от двуетажната жилищна сграда, построена на калкан, ведно със северното зимнично помещение откъм калкана. Между А. П., Ц. П. и М. П. от една страна и Д. П. от друга,през 2003г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на целия втори етаж от сградата.С нотариален акт №149/03.11.2003г. обещателите са продали на Й. Т. и Г. А. целия втори етаж от жилищната сграда, построена на калкан, както и пристройката към етажа със застроена площ 32 кв.м., състояща се от кухня, дневна, тоалетна и баня, заедно с ? ид.ч. от зимничното помещение откъм калкана. Впоследствие така закупеният имот е продаден с нотариален акт №35/01.12.2003г. на Д. П. като в описанието на пристройката е включена и спалня. Въззивният съд като е анализирал описанието на имотите в изброените актове и е стигнал до извод, че след като посочените във възлагателното постановление помещения са част от втория жилищен етаж на сградата, който е предмет на последващите сделки, то те са прехвърлени на ответника по иска. В тази връзка е обсъдил и заключението на техническата експертиза относно извършените на втория етаж преустройства и пристрояване, от което е било установено, че пристройката не е самостоятелен обект на собственост, а заедно с останалите помещения на втория етаж /спални и тоалетна/ образува едно жилище, което е било предмет на прехвърлителните сделки през 2003г. Отделно от това пристройката е посочена като включена в предмета на договора за продажба, сключен между ищците и третите лица с нотариален акт №149/2003г.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси не могат да обусловят допускане касационно обжалване на въззивното решение на някое от основанията по чл.280,ал.1 ГПК. Въпросите за доказателствените средства, с които може да се установява дали един недвижим имот е бил предмет на покупко-продажба и чия е доказателствената тежест да установи, че е продаден, след като ищецът се позовава като собственик на постановление за възлагане са релевантни за изхода на делото.Те обаче не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, защото в съответствие с установената съдебна практика по прилагане чл.154 ГПК, въззивният съд е разпределил доказателствената тежест в процеса, обсъдил е представените от страните доказателства и е приел, че ищците са отчуждили претендираните помещения още през 2003г., продавайки целия втори етаж заедно с пристройката на трети на делото лица. При това положение ищците не са материалноправно легитимирани по иска с правно основание чл.108 ЗС. Постановлението за възлагане на двете стаи от втория етаж след извършеното впоследствие прехвърляне правото на собственост върху целия етаж, част от който са процесните поемещния, вече не легитимира ищците като техни собственици.
Последната група въпроси, свързани с приложението на чл.20 ЗЗД също не може да обуслови допускане касационно обжалване в сочената хипотеза на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Това е така, защото в съответствие с посочените от касатора решения на ВКС, въззивният съд е тълкувал, съобразно разпоредбата на чл.20 ЗЗД изразената воля от страните, в т.ч. на касаторите-продавачи, по договора, оформен с нотариален акт №143/2003г., преценявайки липсата на подробно описание на помещенията на втория етаж, както и установеното от техническата експертиза, че процесните помещения са част от прехвърления жилищен етаж.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК и направеното искане на ответниците по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 800 лева, съгласно приложения договор за правна защита.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №490 от 11.11.2011г. по гр. дело № 844/2011г. на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА А. К. П. и Ц. Д. П., [населено място], да заплатят на Д. Г. П. и В. Б. П. разноски в производството по чл.288 ГПК в размер на 800 лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар