2.стр. от определение по гр.д. № 1288/2010 на Върховния касационен съд, ІV ГО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 379
София, 10. март 2011 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на девети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1288 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Пловдивския окръжен съд от 31.03.2010 г. по гр.д. № 380/2010, с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд от 17.11.2009 г. по гр.д. № 3754/2008, с което е уважен предявеният иск по чл. 31, ал. 2 ЗС.
Недоволна от решението е касаторката Р. А. М., представлявана от адв. Р. П. от ПАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за допустимостта на писмени доказателства, събрани в друго производство и материалноправния въпрос за отговорността на съпритежателя на вещното право на ползване за ползите, от които е лишил другия съпритежател, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Д. П. Г. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са съпритежатели на правото на ползване на процесния имот, ползван през процесния период само от ответницата, въпреки че ищецът я е поканил да му осигури достъп или му заплаща обезщетение.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите правни въпроси да обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (такава задължителна практика не е посочена и не съществува) и не се разрешават противоречиво от съдилищата (не е представена съдебна практика, в която повдигнатите правни въпроси да са разрешени по различен начин). Те нямат и претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че представянето на документи като писмени доказателства в едно производство не съставлява пречка за представянето им и в друго производство за доказването на същия или друг правнорелевантен факт, както и че правата на съсобственика, лишен от ползването на общата вещ от друг съсобственик и правата на съпритежателя на вещното право на ползване, лишен от ползването от друг съпритежател на това право, са идентичтни.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд от 31.03.2010 г. по гр.д. № 380/2010.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.