Определение №380 от по гр. дело №1195/1195 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 380
 
София  13.04. 2010 г.
 
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ  гражданско   отделение,  в  закрито  заседание  на двадесет и пети януари, две хиляди и десета година в състав:
 
 
 
 
                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                         ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА  
                                                                        ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
 
 
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1195/2009г.
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Ж. П., град В., чрез пълномощника и а. Н, срещу въззивно решение №946 от 30.06.2009г. по гр. дело №656/2009 г. на Варненския окръжен съд.
Поставя се въпрос за извеждане на трайна и еднообразна практика за допустимостта на отрицателните установителни искове с оглед правния интерес на ищеца, който при такъв иск за собственост следва да установи, че сам е собственик на имота. Излагат се твърдения за произнасяне в решението по процесуалноправен въпрос относно допустимостта на предявения отрицателен иск за собственост при влязъл в сила план за новообразуваните имоти, ако правото на ползувателя не е било оспорено по реда на §4и ПЗР ЗСПЗЗ, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Останалите въпроси са свързани с тежестта на доказване на обстоятелства, удостоверени с официален препис-извлечение от друг документ, с това кой е началният момент , от който платилите цената ползватели могат да се позоват на придобивна давност, както и за това кой е приложимият закон при определянето понятието сграда по смисъла на §1в ЗСПЗЗ. Въпросите имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по ч.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответниците по касация М. Я. М. , Н. Я. К. и В. Я. П. са депозирали становище по касационната жалба, в което излагат съображения за нейната неоснователност.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение от 20.01.2009г. по гр.д. № 4227/2006г. на Варненския районен съд. Постановено е друго, с което е уважен предявеният отрицателен установителен иск за собственост, предявен от М. Я. М. , Н. Я. К. и В. Я. П. срещу С. Н. Д. и Е. Ж. П. за недвижим имот, находящ се в землището на В. , гр. В., представляващ ПИ №133 по ПНИ на СО „Б”, с площ 600 кв.м. при посочени граници.
За да постанови решението си Варненският окръжен съд е приел, че ищците са наследници на Ст. М. С решение от 04.10.1999г. на ПК- В. им е признато правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху нива от 1,1 дка, в землището на В. , имот № 62 по КП, находяща се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ като правото на собственост се възстановява по реда на чл.28 ППЗСПЗЗ. Ответницата С. Д. е наследник на Н. К. Тя е дарила имота на ответницата Е с нотариален акт № 35/2005г. За възстановения имот не е издадена заповед по §4к ПЗР ЗСПЗЗ. От заключението на техническата експертиза е приета идентичност на признатия с решението имот по КП №62 с ПИ 133. Налице е правен интерес от водене на отрицателния установителен иск, тъй като не е постановена заповед по §4к ПЗР ЗСПЗЗ за ищците и процедурата по реституция за тях не е завършила. Те имат интерес да отрекат правата на ответниците, за които е налице издадена заповед по §4к. Ответниците обаче не са установили да са собственици на претендирания имот. Те не са доказали, че надлежно им е предоставено право на ползване с решение на ИК на ОНС. Приложеното удостоверение от ДЗС”Д” само цитира протоколното решение. Освен това ответниците не са доказали другата предпоставка за трансформация на правото на ползване в право на собственост, а именно към 01.03.1991г. в мястото да е била построена сграда. Построената дървена барака от 20 кв.м. не е сграда по смисъла на §4а ЗСПЗЗ вр. §1в ППЗСПЗЗ. Освен това не е водоснабдена и електрифицирана.
Поставеният от касатора въпрос относно допустимостта на предявения отрицателен установителен иск е обуславящ изхода на спора, но не е разрешен в противоречие с установената практика, нито пък решението му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посоченото от касатора решение № 1186/2007г. по гр.д. №1361/2006г., ВКС, ІІ г.о. не дава разрешение на поставения от касатора въпрос за допустимостта на предявения отрицателен иск за собственост на имот, находящ се в терен по §4 при влязъл в сила ПНИ, ако правото на ползувателя не е било оспорено по реда на §4и ПЗРЗСПЗЗ и не може да обоснове допустимост на касационното обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Приетото в цитираното решение относно правния интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на отрицателния установителен иск за собственост не е в противоречие с приетото от въззивния съд в обжалваното решение. Приетото от въззивния съд относно допустимостта на иска съответства с трайната съдебна практика по приложение разпоредбата на чл.97, ал.1 ГПК /отм./ в сходни хипотези. В случая на ищците е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху земеделски земи, попадащи в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, налице е влязъл в сила ПНИ. При това положение с оглед приключване процедурата по възстановяване правото на собственост за ищците, те имат правен интерес да отрекат правото на собственост на ответниците в исково производство, а последните да установят законовите предпоставки за твърдяната от тях трансформация на правото на ползване в право на собственост. Доколкото правата на предявилите отрицателния установителен иск са корелативни на липсата на права на ответниците върху същия имот поради двуфазността на производството по възстановяване правото на собственост в терени по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ и съществува колизия на правата на ищците,на които е признато възстановяване право на собственост в терен по §4 ПЗР и на ответниците – бивши ползуватели, за които е налице заповед по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, то предявяването на отрицатeлен установителен иск е допустим като форма на защита.
Не са налице основанията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване и по втората група въпроси, посочени от касатора и решени в обжалваното решение, отнасящи се до предпоставките на §4а, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ. Въпросът за надлежно предоставеното право на ползване няма самостоятелно значение за изхода на спора, тъй като касае само един от елементите на фактическия състав на трансформирането правото на ползване в право на собственост при релевираните в исковото производство доводи за неосъществяването му. Даденото от въззивния съд разрешение съответства с трайната съдебна практика по тълкуването на понятието „сграда” в приложимата хипотеза и с оглед §1в ДР от ППЗСПЗЗ, който внася уточняване на същото понятие по смисъла на §4а, ал.1 ПЗР на същия закон. То е основано на събрания по делото доказателствен материал, в т.ч. подадената от праводателя на ответниците молба до техническата служба с дата 21.03.1994г. и заключението на техническата експертиза. С оглед липсата на определение на понятието сграда в ЗСПЗЗ субсидиарното прилагане разпоредбите на подзаконовите нормативни актове от благоустройственото законодателство, действащи към момента на построяването на сградата /ППЗТСУ, Наредба №5/77г./ във връзка с разпоредбата на §1в от ДР ППЗСПЗЗ, е в съответствие с трайно установената съдебна практика.
Въпросът за придобивната давност и за това, кой е началният момент, от който платилите цената ползватели могат да се позоват на придобивна давност е неотносим, тъй като решаващият съд не се е произнасял по него като част от спорното право. Правният въпрос трябва да е от значение за конкретното дело, да е включен в предмета на спора и да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. В тази насока са и разясненията, дадени с ТР№1/2009г., ОСГТК.
Въпросите, поставени от касаторите относно необосноваността на обжалваното решение, не могат самостоятелно да обусловят допускане на касационно обжалване, тъй като касаят пороци по смисъла на чл.281,ал.1,т.3 ГПК и не следва да се разглеждат в производството по предварителна селекция на жалбите, каквото е това по чл.288 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Няма искане за присъждане и данни за направени в настоящото производство разноски от ответниците по касация, поради което и този въпрос не следва да се поставя на разглеждане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №946 от 30.06.2009г. по гр. дело №656/2009 г. на Варненския окръжен съд.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
2.
 

Оценете статията

Вашият коментар