Определение №381 от по гр. дело №1168/1168 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 381
 
София  13.04.  2010 г.
 
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско   отделение,  в  закрито  заседание  на двадесет и пети фянуари, две хиляди и десета година в състав:
 
 
 
 
           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН СТОЕВ   
                                             ЧЛЕНОВЕ:   ЗЛАТКА РУСЕВА                                                                                     
                                                                ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
                          
                      
изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело № 1168/2009 г.
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „П” АД,гр. Бургас, срещу въззивно решение от 30.06.2009г. по гр. дело № 227/2009г. на Бургаския окръжен съд. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Поставя въпрос за недопустимост на въззивното решение, поради недопустимост на въззивната жалба като просрочена. Счита, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата – определение № 387/2008г., ВКС. Вторият въпрос, който се поставя от касатора е относно допустимостта на така предявения от него установителен иск за собственост.
Ответникът по касация Д. , представлявана от министъра на р. р. и благоустройството чрез областния управител на област Б. , оспорва касационната жалба и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в писмено становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, състав на ІІ г.о., констатира следното :
С обжалваното решение на Бургаския окръжен съд е обезсилено решение от 09.03.2009г. по гр.д. № 281/2008г. на Бургаския районен съд и е прекратено като недопустимо производството по делото. С решението на районния съд е прието за установено по отношение на Република България, представлявана от министъра на р. р. и благоустройството, че „П” АД е собственик на недвижим имот, представляващ 4 930 кв.м. ид.ч. от имот пл. № 173 по КП от 1992г. на П. зона „С”, гр. Б., целият с площ 45 000 кв.м., които идеални части са актувани с АДС № 3121/2004г. Въззивният съд е приел, че е сезиран с положителен установителен иск за собственост, предявен от „П” АД срещу държавата за процесните идеални части от недвижим имот, за който се твърди, че е придобит от ищеца на основание приватизационна продажба от 08.12.1999г. Между ищеца по настоящото дело и трето на същото лице „С” ООД е налице висящ спор за собственост по предявен от него иск с правно основание чл.108 ЗС и предявен от „С” ООД отрицателен установителен иск за целия имот, включително и спорните идеални части. Следователно по отношение на процесните идеални части ищецът е предявил искове за собственост срещу двама различни ответници – „С” ООД и държавата, която пък е праводател на последния – АЧДС № 314/2004г., договор от 17.02.2005г. При това положение за ищеца не е налице правен интерес да води самостоятелен установителен иск срещу държавата, която преди предявяване на иска е прехвърлила имота на друго юридическо лице, срещу което настоящият ищец е завел вече иск за собственост. В производството по този иск ще се разреши правният спор и ще се разгледа твърдението на ищеца, че „С” ООД е придобила имота от несобственик – държавата.
Поставеният от касатора процесуален въпрос относно допустимостта на въззивната жалба, а оттук и допустимостта на въззивното решение е от значение за изхода на делото. Не е налице обаче някое от основанията на чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос. Касаторът твърди, че въззивникът – държавата, е узнал решението на първоинстанционния съд чрез направеното искане за копиране на решението на 16.03.2009г., а е подал въззивната жалба едва на 03.04.2009г. Позовава се на определение № 387/20.11.2008г. по гр.д. №1821/2008г., ВКС, V г.о. С последното е прието,че след като страната е удостоверила с подписа си, че е получила препис от обжалваемия съдебен акт, то моментът на получаване на преписа е и моментът на узнаването му и оттогава започва да тече законовият срок за обжалване. Настоящата хипотеза не е идентична, тъй като самият касатор твърди, а е установено и по делото, че на 16.03.2009г. държавата е поискала издаване на препис от първоинстанционното решение. Няма данни обаче за получаването на препис. При това положение не може да се приеме, че е налице противоречиво разрешен процесуален въпрос и касационно обжалване не може да се допусне в хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Не са налице сочените хипотези на чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване и по втория въпрос – относно допустимостта на така предявения установителен иск за собственост. Приложените решения на ВКС и СОС не разрешават аналогични случаи за наличие правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост като настоящия, при който с ответника по установителния иск липсва правен спор относно правата на ищеца, тъй като още преди завеждане на иска, този ответник е прехвърлил имота на трето лице, с което ищецът води също съдебен спор за правото на собственост с твърдение, че го е закупило от несобственик. Приложените решения на ВКС /№901/2008г., по гр.д. №3030/2007г., ВКС, І г.о., № 1028/2008г. по гр.д. №4011/2007г., ВКС, І г.о., №1226/2008г. по гр.д. №5281/2007г., ВКС, ІІ г.о./ разглеждат въпроси относно допустимостта на установителен иск за собственост в случаите, когато е налице извънсъдебно оспорване правата на лицето, което упражнява фактическата власт върху имота, както и когато ищецът разполага с възможност да защити правата си с ревандикационен иск.
Не са развити конкретни съображения за наличие хипотезата на чл.280,ал.1, т.3 ГПК, а именно че разгледаният от въззивният съд правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. за еднообразното тълкуване на закона, което по начало е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика или към промяна на създадена вече практика, или към осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия. С цитиране на разпоредби от П. № R/95/5 на К. на министрите на държавите – членки, съгласно които жалби в триинстанционнен съд трябва да се подават по дела, които ще са полезни с третото си съдебно разглеждане, те биха развили законодателството и биха допринесли за еднообразното тълкуване на закона, също не може да се обоснове основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не представлява конкретен за разглеждания случай довод. Самото възпроизвеждане на законов текст, без излагане на мотиви, които да обосноват соченото основание за допустимост на касационното обжалване, не е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, вр. чл.280, ал.1 ГПК. В този смисъл са разясненията, дадени с ТР№1/2009г., ОСГТК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на решението. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК и направеното искане на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 30.06.2009г. по гр. дело № 227/2009г. на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА „П” АД,гр. Бургас, да заплати на Д. , представлявана от министъра на р. р. и благоустройството чрез областния управител на област Б. , юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
 

Оценете статията

Вашият коментар