Определение №386 от 16.10.2008 по ч.пр. дело №1193/1193 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 386
 
София  16.10.  2008 г.
 
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско   отделение,  в  закрито  заседание  в състав:
 
 
                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ  
                                             ЧЛЕНОВЕ:         БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА                                                                                    
                                                                      ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА
 
 
изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова ч. гр. дело № 1193/2008 г.
 
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК вр. чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Д. П., гр. Ш., срещу определение на Шуменския окръжен съд от 25.03.2008г. по гр. д. №140/2008г., с което е оставена без уважение частната и жалба срещу определение от 18.11.2007г. по гр.д. № 328/2006г. на Районен съд – гр. В., с което е прекратено производството по делото.
Жалбоподателката излага доводи за наличие на основания за допускане на обжалване пред Върховния касационен съд по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В обжалваното определение има произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос относно легитимацията на правния интерес на съпругата като кредитор на съпруга – едноличен търговец, по иск с правно основание чл.134, ал.1 ЗЗД, насочен срещу длъжник на едноличния търговец за вземане, произтичащо не от търговска дейност. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Изложени са и доводи за неправилност на определението,тъй като съдът се е позовал на ТР № 2/2001г. ОСГК, което обаче не дава тълкуване на тези въпроси.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С определение от 25.03.2008г. по ч.гр.д. № 140/2008г. на Шуменския окръжен съд е оставена без уважение частната жалба на П. П. срещу определение от 18.11.2007г. по гр.д. №328/2006г. на В. Преславския районен съд, с което е прекратено като недопустимо производството по делото. Прието е, че предявените искове по чл.134, ал.1 ЗЗД вр.чл.97, ал.1 ГПК /отм./ и чл.32, ал.2 ЗС са недопустими. Ищцата е бивша съпруга на съищеца-едноличен търговец, и е предявила спрямо ответника материални права, произтичащи от договор за дружество между тях в качеството им на еднолични търговци. Суброгацията е недопустима с оглед ТР №2/2001г. ОСГК. Ищцата не се легитимира като кредитор на съищеца с висящия спор по чл.29 СК, както и с образуваното изпълнително производство за събиране вземането за издръжка на родените от брака деца. По последното кредитори са децата, а не майката, която действа само като техен законен представител.
Според разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В разглеждания случай същественият процесуалноправен въпрос е насочен към предпоставките за допустимост на иска с правно основание чл.134, ал.1 ЗЗД, т.е. процесуалната легитимацията на ищеца при упражняване правото му на този иск. По него той действа не като титуляр на материални права, а като процесуален субституент, упражняващ правата на бездействащия длъжник /съищец/, чието бездействие заплашва удовлетворяването на вземането. Жалбоподателката не излага аргументи относно приложимостта на основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не се сочат конкретни доводи, обосноваващи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно че разгледаният от въззивният съд съществен процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, т.е. за еднообразното му тълкуване, което по начало е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика. Няма конкретни съображения, че приетото от въззивния съд по легитимацията на ищеца като процесуален субституент не съответства на други разрешения в установената съдебна практика, респ. че липсва разрешение на този въпрос, или даденото разрешение в практиката е неправилно и следва да бъде променено. Само възпроизвеждането на законовия текст, без излагане на мотиви, които да обосноват соченото основание за допустимост на касационното обжалване, не е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, вр. чл.280, ал.1 ГПК. Изложеното от жалбоподателката, че неправилно съдът се е позовал на ТР№2/2001г. ОСГК, което било неприложимо за разглеждания случай, е ирелевантно за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което се позовава.
Е. о защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на частната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на атакуваното определение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение определение на Шуменския окръжен съд от 25.03.2008г. по гр. д. №140/2008г.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
2.
 

Оценете статията

Вашият коментар