О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
София 13.04. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1180/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. И.,гр. Пловдив, срещу въззивно решение от 30.06.2009г. по гр. дело № 600/2009г. на Пловдивския окръжен съд. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК. Поставят се две групи въпроси : Д. ли е за уважаване на негаторен иск по чл.109 ЗС да се установи, че в обект-собственост на един от притежателите на самостоятелни обекти в етажна собственост, са извършени преустройства и промяна на предназначението на обслужващ обект към жилище в самостоятелен жилищен обект. Достатъчно ли е преустройството да е незаконно, за да се уважи негаторният иск. Втората група въпроси относно поддържане на трайно фактическо положение – използване на незаконно обслужващо помещение, заемащо част от общия коридор на таванския етаж в сграда – етажна собственост. В тази връзка се поставя въпрос и дали ползването на незаконно преустроено помещение, завземащо общия коридор, е достатъчно за уважаване на иска по чл.109 ЗС.
Ответниците по касация С. Ч. С. и М. С. Ч., оспорват касационната жалба и считат, че не следва да се допуска касационно обжалване в писмено становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, състав на ІІ г.о., констатира следното :
С обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд е оставено в сила решение от 30.10.2008г. по гр.д. № 398/2008г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от В. Д. И. против С. Ч. С. и М. С. Ч. иск с правно основание чл.109 ЗС – за осъждане на ответниците да преустановят отдаването под наем на собственото им таванско помещение №2,находящо се в триетажната сграда на ул.”П” № 24, гр. П., да премахнат ограждението на частта от общия коридор на таванските помещения в посочената сграда, която част се намира в близост до собственото на ответниците таванско помещение №2, да премахнат металната врата в началото на общия коридор между собственото на ищцата избено помещение №1 и собственото на ответниците избено помещение № 2, а ответникът С. С. да предостави на ищцата ключ за общата врата, осигуряваща достъп до избените помещения. Въззивният съд е приел, че ищцата е собственик по реституция съгласно заповед на кмета на община П. по реда на ЗВСОНИ и ЗОСОИ на магазини и апартамент с прилежащо мазе № 1 в жилищна сграда – етажна собственост и на съответните идеална части от общите части на сградата. Ответниците са собственици на жилище с прилежащи мазе и таванско помещение №2 в същата сграда. Те отдават под наем таванското си помещение на трето на делото лице като жилище. До таванското им помещение е пристроена тоалетна. Санитарният възел е пристроен още през 1978г. по общо съгласие на тогавашните етажни собственици и е предназначен за общо ползване. Тогава е направен и простор за дрехи на тавана. В тоалетната се влиза от общия коридар на тавана, а не от таванското помещение на ответниците. Не е налице административна процедура по промяна в предназначението на таванското помещение на ответниците в жилище. Незаконността на преустройството обаче не е достатъчно да обоснове основателност на иска по чл.109 ЗС. То е извършено по съгласие на всички собственици за общо ползване и не създава пречки за ищцата при упражняване правото и на собственост. Вратата, отделяща двете измени помещения – на ищцата и на ответниците, също е поставена по решение на собствениците през 1976г. след наводнение в сградата, с цел да се възпрепятства достъпът до общите щрангове, които се намират там. С решение от 2008г. на ОС на ЕС ответникът С. е определен да отговаря за постоянното заключване на тази врата. Не са налице неоснователни действия от негова страна , с които да се пречи на ищцата да упражнява правата си. Претенцията и за премахване на тази врата е неоснователна. Освен това по нейно признание на нея и е предоставен ключ от същата по време на съдебния процес, с което и е осигурен достъп. Преди това ищцата няколкократно е отказвала да получи ключове за врати към общите помещения, вкл. и за процесната.
Поставените от касатора въпроси са относими към изхода на спора. Не е налице обаче някое от основанията на чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Решение №1291/1992г., ВКС, ІV г.о., решение № 187/1997г., ВКС, ІV г.о. и решение №936/2007г., ВКС, Vг.о., на които се позовава касаторът не са относими, тъй като не разглеждат идентични хипотези. Първото третира незаконно строителство, изградено на регулационната линия, представляващо нарушаване правото на собственост на съседа. Второто и третото решение касаят изграждането на незаконна постройка в съсобствено дворно място от един от съсобствениците, без съгласието на останалите съсобственици. В разглеждания случай е установено, че процесният санитарен възел е изграден със съгласието и по решението на всички етажни собственици и е предназначен за общо ползване. Оттук изводите на въззивния съд, че той не представлява неоснователно действие на ответниците – физически лица, с което те препятстват упражняването правото на собственост на ищцата, са в съответствие с трайната съдебна практика, в т.ч. и посоченото от касатора ТР№31/1984г. по гр.д. №10/84г., ОСГК по прилагане разпоредбата на чл.109 ЗС.
Не е налице хипотезата на чл.280,ал.1, т.3 ГПК, а именно че разгледаният от въззивният съд правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. за еднообразното тълкуване на закона, което по начало е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика или към промяна на създадена вече практика, или към осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Посоченото от касатора, че следва да се даде тълкуване в контекста на защитата на етажните собственици срещу създаване и поддържане на недопустими промени в помещения, обслужващи индивидуални обекти от етажната собственост и в общи части на сградата, не е относимо, доколкото в разглеждания случай е прието, че изграждането на тоалетната като помещение не е към индивидуален имот в ЕС, а за ползване на всички етажни собственици и не е действие на ответниците.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Няма искане от ответника за направени в настоящото производство разноски, поради което този въпрос не следва да се обсъжда.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 30.06.2009г. по гр. дело № 600/2009г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.