О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
София 13.04. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1188/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ч” България” АД, гр. С., срещу въззивно решение от 30.06.2009г. по гр. дело № 262/2009г. на
Ответникът по касация Н. М. С., гр. Д., не изразява становище по реда на чл.287, ал.1 ГПК. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, състав на ІІ г.о., констатира следното :
С обжалваното решение e оставено в сила решение от 2009г., постановено по гр.д. №356/2008г. на Д. районен съд, с което „Ч” АД е осъдено да демонтира електрически стълб за пренос на ел.енергия, находящ се в УПИ *, кв.11 по регулационния план на гр. Д.. В. съд е приел, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот. В имота е разположен стълб за високо напрежение на разстояние 7,60 кв.м. от жилищната сграда на ищеца. Стълбът не е действащо техническо съоръжение и не функционира. Ответното дружество осъществява дейност по експлоатация на електроразпределителната мрежа, представляваща съвкупност от електропроводни линии и електрически уреди със средно, ниско и високо напрежение за пренос и р. на електрическа енергия и доставка до потребителите. Стълбът е такова съоръжение и като част от мрежата на ответника следва да бъде премахната, тъй като са налице предпоставките на чл.109 ЗС. По възраженията на дружеството, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, вместо по предявения иск с правно основание чл.50 ЗЗД, въззивният съд е приел, че правната квалификация е правилна, тъй като съответства на изложените обстоятелства и формулирания петитум.
Така поставените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК процесуалноправни въпроси не могат да обосноват допускане касационно обжалване на решението в някоя от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК. Касаторът не сочи решения на съдилищата, постановени по повдигнатия от него въпрос за надлежното призоваване във въззивната инстанция. Посоченото в призовката до него, че делото ще се разглежда на посочената дата в гр. Д., не противоречи на трайната съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.45 ГПК /отм./ относно съдържанието на призовката с оглед надлежното призоваване на страната. Не е налице разрешение от въззивния съд в хипотезата на чл.280, т.1 или т.2 ГПК по отношение на този процесуален въпрос. Поставеният въпрос относно прилагане разпоредбата на чл.2 ГПК вр.чл.98 ,ал.1, б.”г” и „д” ГПК /отм./ е от значение за изхода на делото, но също не може да обоснове допускане касационно обжалване на решението. Даденото от въззивния съд разрешение съответства на трайната съдебна практика, съгласно която правната квалификация на иска се дава от съда въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и заявения петитум. Ето защо след като ищецът е твърдял, че ответното дружество поддържа електрически стълб в собствения му имот и с това му пречи да упражнява правото си на собственост, поради което иска да бъде осъден да го премахне, то искът е заявен с правно основание чл.109 ЗС, а не чл.50 ЗЗД, както счита касаторът. Налице е съответствие на изложените фактически твърдения и искане и дадената правна квалификация от въззивния съд им съответства. Съдебната практика, която касаторът изброява и прилага към изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, е неотносима към поставените правни въпроси, тъй като разглежда казуси по прилагане разпоредбата на чл.109 ЗС. Такива въпроси не са конкретно формулирани в изложението. Съгласно ТР №1/2009г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос. Той трябва да е от значение за конкретното дело, да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд като се посочи и неговата значимост за изхода на делото. Касационната инстанция няма правомощие в производството по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК да изведе от касационна жалба или от самото обжалвано решение въпрос, различен от посочения в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК. Общо посоченото,че въззивният съд не е съобразил практиката на ВКС относно предпоставките за основателност на негаторния иск, не представлява конкретен правен въпрос, а касационно оплакване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Основанията на чл.281,т.3 ГПК са основания за касиране на едно вече допуснато в процедурата по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК до касационно обжалване въззивно решение.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 30.06.2009г. по гр. дело № 262/2009г. на К. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: