Определение №389 от по гр. дело №1237/1237 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 389
 
София  13.04.  2010 г.
 
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско   отделение,  в  закрито  заседание  на осми февруари, две хиляди и десета година в състав:
 
 
 
 
                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН СТОЕВ   
                                                    ЧЛЕНОВЕ:   ЗЛАТКА РУСЕВА                                                                                     
                                                                       ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
                          
                      
изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело № 1237/2009 г.
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Г. Ч. и Е. Л. Ч., гр. С., срещу въззивно решение от 23.07.2009г. по гр. дело № 362/2009г. на В противоречие с практиката на ВКС не е обсъдил събраните по делото гласни доказателства относно владението, както и законосъобразността на решение на ПК №9/1992г. Делата по положителни установителни искове за право на собственост на основание давностно владение върху земеделски земи и такива, които са включени в строителните граници след образуване на ТКЗС са нови за съдебната практика с оглед ограничителната норма на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ. Това обуславя допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касация Л. С. И., гр. Р., оспорва касационната жалба в писмено становище по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, състав на ІІ г.о., констатира следното :
С обжалваното решение е отменено решение №48/24.03.2009г. по гр.д. № 688/2008г. на Р. районен съд и постановено друго, с което е отхвърлен искът на К. Г. Ч. и Е. Л. Ч. против Л. С. И. за признаване за установено, че ищците са собственици по давност на недвижим имот- дворно място, находящо се в землището на с. К., с площ 700 кв.м., представляващо УПИ-ІХ, кв.5а по плана на селото. Въззивният съд е приел, че по силата на договор от 1983г. ищците са носители на правото на строеж върху държавен имот, идентичен с процесния. Твърдението им, че оттогава владеят имота и са го придобили по давност е недоказано. Те са притежатели само на ограничено вещно право на строеж, което не е реализирано. Осъществяваната фактическа власт върху имота е в качеството им на суперфициари, както самите са посочили в жалба срещу заповед на кмета на община с. К. №97/2007г., издадена на основание чл.34 ЗСПЗЗ с оглед постановено в полза на ответницата по реда на ЗСПЗЗ решение на ПК-с. К. за реституция на имота.
Така поставените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК правни въпроси не могат да обосноват допускане касационно обжалване на решението в някоя от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК. Въпросът за необсъждане на релевантни за спора доказателства – в случая гласните показания за осъществена фактическа власт, по начало е релевантен за изхода на спора, но в случая няма самостоятелно значение. Това е така, защото в решаващите си изводи въззивният съд е приел наличие на фактическа власт върху имота, осъществявана от ищците, но само в качеството им на притежатели на правото на строеж върху държавна земя. Изложени са мотиви за установена липса на промяна в намерението на ищците за своене на имота, в т.ч. с изходящи от самите тях писмени доказателства –жалба срещу заповед на кмета. Поставеният въпрос относно прилагане разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ /ред. ДВ,бр.107 от 18.11.1997г./ по отношение на земеделските земи, също не може да обоснове извод за допускане на касационно обжалване в разглеждания случай в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване предполага еднообразно тълкуване на закона за отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика, респективно създаване на практика и отстраняване на непълноти на правните разпоредби. В разглеждания случай касаторът не е развил релевантни доводи. Освен това има установена съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ относно незачитането на изтекла придобивна давност за подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ земеделски имоти и началния момент на давността. Останалите въпроси, поставени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са такива по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като се отнасят до необоснованост на обжалвания акт. Това е касационно оплакване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Основанията на чл.281,т.3 ГПК са основания за касиране на едно вече допуснато в процедурата по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК до касационно обжалване въззивно решение.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на решението. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъждат разноски в размер на 250 лева, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие № 0825477.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 23.07.2009г. по гр. дело № 362/2009г. на П. окръжен съд.
ОСЪЖДА К. Г. Ч. и Е. Л. Ч., гр. С., да заплатят на Л. С. И., гр. Р., сумата 250 лева, разноски за производството по чл.288 ГПК.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Оценете статията

Вашият коментар