О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
София, 01.11.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение в закрито заседание на пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова т. д. № 53691 по описа за 2015 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез адвокат Д. Б., срещу въззивно решение №232/07.07.2015г., постановено по в.гр.д. № 222/2015г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил. С последното е обезсилено решение от 02.12.2014 г. по гр.д. № 1849/2013г. на Районен съд – Дупница.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по обуславящите изхода на делото въпроси, които уточнени от настоящия състав на ВКС при условията т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК, ВКС се свеждат до това недопустим или неоснователен е иск по чл. 424 ГПК при недоказани твърдения за наличието на нови писмени доказателства, както и обосновава ли оспорването от длъжника на ликвидността и изискуемостта на вземането правен интерес от иска по чл. 424 ГПК. По първата група въпроси се твърди произнасяне в противоречие с ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. №4/2014 г., ОСГТК и решения по чл.290 ГПК на ВКС, приложени към касационната жалба. По останалите въпроси се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касационната жалба – [фирма]. Сочи се, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по делото, въззивният съд e приел за недопустим предявения иск, тъй като ищецът не е доказал наличието на обстоятелства от кръга на посочените в чл.424 ГПК. [фирма] е подало заявление за издаване заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумата от 24 898, 68 лева, представляваща задължение на [фирма] по договорено правоотношение – предоставено ползване на промишлен водопровод, собствен на заявителя, срещу заплащане на възнаграждение. Длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 47 ГПК, не е подал възражение в срок, поради което заповедта за изпълнение е влязла в сила. Длъжникът е предявил настоящия иск с твърдения, че дружеството-заявител, не е собственик на промишления водопровод, тъй като собственик е [община], както и че издадената от [фирма] фактура не носи подписа на едноличния търговец, посочен като получател на процесната услуга, т.е. длъжник. Оспорването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и следващите ГПК по исков ред е допустимо само при осъществяване на предпоставките на чл.424 ГПК, които в случая не са налице.
Настоящият състав на ВКС, II, г.о. намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разясненията, дадени в ТР №1/2010г. по тълк.д. №1/2009г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора и да е от значение за решаващата воля на съда, както и да е налице някое от основанията по чл. 280, ал.1 ГПК. Касационната инстанция не разполага с правомощия да допусне касационно обжалване по непосочен от касатора въпрос, освен ако въпросът не е от значение за валидността или допустимостта на обжалваното решение. Съгласно т. 16 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. №4/2014 г., ОСГТК, ВКС, преценката дали по естеството си твърдените от ищеца факти са „от съществено значение”, обуславя допустимостта на иска по чл.424 ГПК, докато неговата основателност е свързана с доказване на тези факти. Аналогично трябва да се твърдят факти, при чието установяване документът да се смята за новооткрит по смисъла на закона. В противен случай би се образувало исково производство, в което процесуалните действия по установяване на твърдените факти да е лишено от смисъл, тъй като те не са относими към преценката за дължимост на вземането, респ. не са основание за преодоляване на преклудиращия ефект на влязлата в сила заповед за изпълнение. В разглеждания случай въззивният съд е приел, че ищецът не твърдял и не е доказал наличието на обстоятелства от кръга посочените по-горе, поради което е обезсилил като недопустимо първоинстанционното решение. Решението на този въпрос е съобразено с цитираното ТР на ВКС, според което преценката дали в исковата молба по чл.424 ГПК се твърдят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането, е от обуславящо значение за допустимостта на иска, а не за неговата основателност. Ето защо този по въпрос не може да се допусне касационно обжалване. Не e налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по втората група въпроси – дали оспорването на ликвидността и изискуемостта на вземането обосновава правен интерес от иска по чл. 424 ГПК. Разпоредбата на чл.424 ГПК е ясна, а съобразно разясненията, дадени в цитираното ТР на ВКС, искът по чл.424 ГПК е допустим само при наличие на посочените в закона, лимитативно изброени основания – новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражението, или с които не е могъл да се снабди в същия срок.
При този изход на производството по чл.288 ГПК, на ответната страна следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 3000 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложените доказателства.
Водим от горното, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №232/07.07.2015г., постановено по гр.д. № 222/2015г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], № 19 да заплати на [фирма], [населено място], [улица], разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 3000 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: