ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 394
София, 20.04.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 1293 по описа за 2016 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. Ц. от [населено място], обл.София, чрез адв. Ц. И. срещу решение №7231 от 26.10.2015г., постановено по в.гр.д. №9779/2015г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено изцяло решение № ІІ-65-97 от 25.05.2015г., постановено по гр.дело №9631/2015г. по описа на Софийски районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от Р. С. Ц. срещу Агенция „Митници“ обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ-за признаване за незаконно и отменяне на уволнението й, извършено със заповед №212/19.01.2015г. на директора на Агенция „Митници“ поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител (чл.325, ал.1, т.12 КТ), с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ-за възстановяване на заеманата от нея до уволнението длъжност „младши митнически специалист” в Митница „Столична“ и с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ-за заплащане на сумата от 4 440 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение в периода от 20.01.2015г.-20.07.2015г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по касационната жалба Агенция „Митници“-гр.София оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника главен юрисконсулт В. А.. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно, че подадената касационна жалба е неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287, ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима. По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че след възстановяване на ищцата с решение №8732 от 27.12.2013г. на СГС по гр.д.№17171/2012г. на длъжността, която е заемала преди прекратяване на трудовото й правоотношение и въз основа на допълнително споразумение между страните, същата е заемала по безсрочно трудово правоотношение длъжността „Младши митнически специалист” в Митница „Столична“ към Агенция „Митници“. Със заповед №212/19.01.2015г. на директора на агенцията трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.12 КТ-поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител, считано от 20.01.2015г. Съгласно §9, ал.1 от Наредбата за прилагането на приетия с ПМС №129/26.06.2012г. нов Единен класификатор на длъжностите в администрацията /в сила от 01.07.2012г./, длъжността „младши митнически специалист”, съществувала по отменения ЕКДА /приет с ПМС №47/01.03.2004г., отм./ и заемана по трудово правоотношение, се трансформира в длъжност „Инспектор в Агенция „Митници“, която е предвидено да се заема по служебно правоотношение, от служители с висше образование. В първоначално обнародвания текст на §9, ал.1 от Наредбата за прилагане на ЕКДА, приета с ПМС №129/26.06.2012г. е допусната техническа грешка, като вместо длъжността „младши митнически специалист“ е посочена длъжността „митнически специалист“, каквато поначало не съществува в отменения ЕКДА, която грешка е поправена по реда на чл.42, ал.1 от ЗНА с публикация в ДВ, бр.57 от 02.10.2012г., като съгласно чл.44, ал.1, изр.1 от ЗНА поправената разпоредба е влязла в сила с правилното си съдържание от датата на влизане в сила на нормативния акт, с който е предвидена-01.07.2012г. Следователно е налице трансформация на длъжност без заличаване на основните трудови функции, като новата такава съобразно действащия Класификатор на длъжностите в администрацията следва да се заеме по служебно правоотношение, поради което е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, предвидено в чл.325, ал.1, т.12 КТ.
В касационната жалба касаторът поддържа нарушение на материалния закон и на процесуалните правила от страна на въззивния съд. Сочи касационните основания на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Поставя следният правен въпрос:
Разполага ли работодателят с правна възможност да прекрати трудово правоотношение, позовавайки се на основание, за което с влязло в сила решение по предходен исков процес между същите страни и със същия предмет и основание е била отменена предходна идентична заповед за уволнение.
Счита, че така поставеният въпрос е решен в противоречие с влязлото в сила решение №8732 от 27.12.2013г. на СГС по гр.д.№17171/2012г., което е основание за допускането му до касационно обжалбане по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, както и че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, поради следните съображения:
При тези мотиви на инстанцията по същество поставеният от касатора въпрос, макар и не достатъчно точно формулиран, обуславя въззивното решение, но не се установяват твърденията му той да се разрешава противоречиво от съдилищата. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 3, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. С посоченото от касатора решение №8732 от 27.12.2013г. на СГС по гр.д.№17171/2012г. е отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед №7262 от 23.07.2012г. на директора на Агенция „Митници“, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и е осъдена агенцията да й заплати обезщетение за оставане без работа. В него е прието, че единствената предпоставка за осъществяване хипотезата на чл.325, ал.1, т.12 КТ е решение, взето от компетентния орган, с което длъжността е определена за заемане от държавен служител, което към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата не е било налице. В изпълнение на това съдебно решение между страните е подписано допълнително споразумение от 01.12.2014г.
Посоченото съдебно решение е изолирано и въпреки, че е влязло в сила, същото е в противоречие с трайно установената задължителната практика, постановена по реда на чл.290 ГПК: решение № 268 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1414/2010 г., III г. о.; решение № 405 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 773/2009 г., III г. о.; решение №530 от 29.06.2010г. на ВКС по гр.д.№1654/2009г., ІІІ г.о., в които решения е прието, че за да е налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 12 от КТ е необходимо и достатъчно длъжността, която е заемал служителят, да е определена по съответния за това ред, установен в Закона за държавния служител, за заемане от държавен служител. Т.е. да е издаден валиден административен акт, който определя досегашната длъжност, заемана по трудово правоотношение, за длъжност, заемана в бъдеще по служебно правоотношение от държавен служител.
С оглед на установената трайна и непротиворечива практика на Върховния касационен съд по поставения въпрос, съобразена изцяло от въззивния съд в обжалваното решение, не следва да се допусне касационно обжалване на решението на въззивния съд. От съображенията в изложението към касационната жалба не може да се направи извод за необходимост от изменение на съществуващата или създаване на нова съдебна практика по приложението на чл.325, ал.1, т.12 от КТ. Когато в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са посочени съображения за изменение на съществуващата съдебна практика, а се твърди, че липсва съдебна практика по определен правен въпрос също е необходимо да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. Липсват доводи в този смисъл поради което не е налице допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с оглед на което обжалваното решение на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.8 във вр. с ал.3 от ГПК касаторът дължи на ответника направените разноски в това производство в размер на 300 лв. /триста лева/ представляващи възнаграждение за един адвокат.
С оглед на гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №7231 от 26.10.2015г., постановено по в.гр.д. №9779/2015г. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Р. С. Ц., с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], чрез адв.И., на основание чл.78, ал.3, във вр. с ал.8 ГПК да заплати на Агенция „Митници“, [населено място], [улица], разноски в настоящото производство в размер на 300 лв. /триста лева/, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.