Определение №395 от по гр. дело №2213/2213 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 395
 
София 06.10. 2008 г.
 
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско   отделение,  в  закрито  заседание   в състав:
 
 
 
           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН СТОЕВ
                                             ЧЛЕНОВЕ:   БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА                                                                                  
                                                                 ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
                           
                      
изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело № 2213/2008 г.
                                    Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. Т., гр. С., срещу въззивно решение от 28.01.2008г. по гр.дело № 1657/2007 г. на Софийския градски съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществен материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Същественият материалноправен въпрос относно приетата от въззивния съд изтекла в полза на ответниците придобивна давност върху процесния имот е решен в противоречие на решение по от 16.01.2006г. по гр.д. № 1777/2005г. по описа на СРС, 41 състав, влязло в сила на 05.04.2007г. С него на жалбоподателката е присъден апартамент 34 в същата сграда. По двете дела предметът на спора е същият и са приложени същите доказателства. Изложени са и доводи за неправилност на решението.
Ответницата по касационната жалба Ж. И. А., гр. К., оспорва същата.
Ответниците по касационната жалба И. И. А. и Х. Ц. А. , гр. К., оспорват жалбата като неоснователна.
Ответникът по касационната жалба Б. Л. Х. , гр. С., не изразява становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение от 28.01.2008г. по гр.д. № 1657/2007 г. на Софийския градски съд е оставено в сила решението от 28.02.2007г. по гр.д. № 8254/2005г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Н. А. М. – Т. срещу Ж. И. А. и Б. Л. Х. искове по чл.108 ЗС за предаване на основание собственост по приращение на владението върху недвижим имот –апартамент № 28, находящ се в гр. С., ул. «. дол», № 5* бл.1, вх. Б, ет.4.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че поставеният в решението материалноправен въпрос е разрешен противоречиво от съдилищата. Касаторът се позовава на решение от 16.01.2006г. по гр.д. № 1777/2005г. на Софийския районен съд, влязло в законна сила. То е постановено по иск по чл.108 ЗС, предявен от настоящата ищца Т. срещу други лица за предаване владението върху друг апартамент в същата жилищна сграда. Фактически невярно е твърдението на касаторката, че решаващият първоинстанционен съд се е произнесъл по възражението на ответниците за придобиване правото на собственост върху имота поради изтичане срока на придобивната давност като го е отхвърлил. Това е така, защото възражението на ответниците по цитираното дело въобще не е разгледано от съда поради това, че няма конкретни твърдения, които да обосновават факти, съставляващи фактическия състав на давността. Прието е, че съдът не би могъл служебно да приложи института на придобивната давност и сам да излага произволно и хипотетично обстоятелства в тази връзка. В обжалваното решение пък решаващият съд е обсъдил въведените от ответника доводи във връзка с придобиване на имота по давност като оригинерно придобивно основание. Приел е, че събраните доказателства установяват твърденията на ответника в тази връзка. При това положение следва да се приеме, че позоваването от жалбоподателя на противоречиво решаван от съдилищата идентичен съществен материално правен въпрос е неоснователно. Оттук следва, че не е налице визираното в касационната жалба основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 28.01.2008г. по гр.дело № 1657/2007г. на Софийския градски съд, по жалба на Н. А. Т., гр. С..
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
2.
 

Оценете статията

Вашият коментар