О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N..40
гр.София .26.01.. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гр.дело под № 4704/2008 г. по описа на пето гражд.отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
Ц. П. Г. чрез пълномощника си адв. Е от гр. П., е подала касационна жалба вх. № 1* от 11.08.2008 г. срещу въззивното решение № 1* от 07.07.2008 г. по в.гр.д. № 1690/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, седми граждански състав в частта, с която е оставено в сила решение № 54 от 03.04.2008 г. по гр.д. № 2646/2007 г. на Пловдивския районен съд, 11-ти гр.състав за отхвърляне на иска по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за шест месеца, считано от 10.05.2007 г., през който период е останала без работа в резултат на признатото за незаконно и отменено уволнение, извършено със заповед № 010/10.05.2007 г. на прокуриста на „И” АД, гр. П.. П. се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и уважаване на предявения иск или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Като основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочат: а/ противоречие на решението с практиката на ВКС – решение № 84 от 05.05.1983 г. по гр.д. № 263/82 г. ІІ г.о., решение № 1* от 13.05.1966 г. по гр.д. № 459/66 г. ІІІ г.о., решение № 3496/1982 г. по гр.д. № 2781/81 г. І г.о. решение № 1* от 28.02.1984 г. по гр.д. № 977/84 г. ІV г.о. и решение № 1* от 25.10.1984 г. по гр.д. № 763/84 г. на Върховния съд и б/ противоречива практика на Пловдивския окръжен съд по чл.225, ал.1 КТ – решение от 24.07.2007 г. по в.гр.д. № 1219/2007 г. на девети граждански състав /влязло в сила/ и решение от 18.05.2005 г. по гр.д. № 2288/2004 г. на седми състав /невлязло в сила/.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, поради следните съображения:
Въззивният съд е потвърдил решението на първата инстанция по иска по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ, като е приел, че копие от трудова книжка № 745 не установява факта на оставане на жалбоподателката без работа за процесния период, тъй като в края на листове 20 и 21 е отбелязано настоящото прекратяване на трудовото й правоотношение с дружеството-ответник, а следващите страници не са представени, за да се констатира липса на отбелязване за встъпване в трудово правоотношение е друг работодател за същия период. По отношение на служебната бележка от 20.06.2008 г. на Д. „Б” – гр. П. е прието, че Г. е регистрирана като търсещо работа лице от 10.08.2007 г., т.е. за период, следващ с три месеца началната дата на процесния период, както и че документът не удостоверява пряко релевантния факт на оставане без работа след 10.08.2007 г., а като косвено доказателство не се подкрепя от други доказателства и обстоятелства.
Не е налице твърдяното противоречие на решението с практиката на ВКС, излюстрирана с посочените решения на Върховния съд от 1966,1982,1983 и 1984 година, които са посветени на доказателствената сила на частните документи, но не третират хипотези на доказване на исковете по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ. В представените решения не се коментира доказателственото значение на трудовата книжка, която съгласно чл.347 КТ е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. В същите решения не е третиран и въпроса за тежестта на доказване при искове за обезщетение за пропуснати ползи по чл.225, ал.1 КТ, която съгласно чл.127, ал.1 ГПК /отм./ се носи от работника или служителя, който следва да установи, че след уволнението е останал незает по трудово правоотношение и че е претърпял имуществена щета, съизмерима с пропуснатото трудово възнаграждение за шестмесечния период от време. В представените решения не се третира и доказателственото значение на ежемесечната регистрация в Б. по труда, която е задължителна предпоставка за изплащане на обезщетение за безработица по ЗЗБНЗ, но не и условие за основателност на претенцията по иск по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ.
не е налице и предпоставката по чл.280, ал.1, т.2 КТ. Основание за допускане на касационно обжалване по този текст на процесуалния закон би било налице само ако съществува противоречие между влезли в сила по реда на чл.296 ГПК /преди по чл.219 ГПК, отм./ съдебни актове, т.е. решения, които са влезли в сила поради това, че не подлежат на обжалване или когато не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена, както и когато касационната жалба не е допусната до разглеждане или не е уважена. В случая, както се твърди и в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, решението от 18.05.2005 г. по гр.д. № 2288/2004 г. на Пловдивския окръжен съд, седми състав, не е влязло в сила поради обжалването му от ответника. Предвид на това, не може да се преценява дали между това решение и влязлото в сила решение от 24.07.2007 г. по в.гр.д. № 1219/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, девети граждански състав е налице противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 07.07.2008 г. по в.гр.д. № 1690/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, седми граждански състав, по жалба вх. № 1* от 11.08.2008 г., подадена от Ц. П. Г. от гр. П..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛ