О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№401
гр. София,29.09..2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на……………..август две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 353/2009 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на О. В., чрез процесуалния й представител гл. юрисконсулт О. П. , против въззивното определение от 19.05.2009 год. по ч. гр. д. № 283/2009 год. на Великотърновския апелативен съд. С него е потвърдено определението от 6.04.2009 год. по гр. д. № 300/2009 год. на Великотърновския окръжен съд, с което е прекратено производството по предявения от общината против държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството иск по чл. 108 ЗС за предаване собствеността и владението на недвижим имот, частна държавна собственост, представляващ новоурегулиран поземлен имот ХІ – 3779 – за обществено обслужване, стр. кв. 237 по ПУП на гр. В. Т. , с площ 18 425 кв. м.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване процесуалните действия по разглеждане на иска за собственост.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, т. е. налице е хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. В изпълнение на указанията на въззивния съд, след връщане на делото от касационната инстанция за отстраняване нередовности в жалбата, жалбоподателят е представил изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, с оглед представената съдебна практика. Счита, че процесуалноправният въпрос за допустимостта на производството по предявения иск и неговата правна квалификация е решен от въззивния съд в противоречие на представените към изложението съдебни решения, както и има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото с оглед тълкуване на разпоредбите на чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 6- чл. 12 ГПК.
Ответната страна не е взела становище по частната жалба.
Съдът, в настоящия си състав, като взе предвид доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:
Въззивният Великотърновски апелативен съд, за да остави в сила определението на първоинстанционния съд, с което производството е прекратено като недопустимо, е приел, че липсва правен интерес у ищеца от предявения ревандикационен иск при твърдението, че спорният имот е във владение на общината. Съдът е анализирал твърдените в обстоятелствената част на исковата молба факти и заявеното искане за предаване на собствеността и владението на спорния имот от държавата, посочена като ответник и направил извода, че правната квалификация на предявения иск е по чл. 108 ЗС, който е недопустим поради липсата на абсолютната процесуална предпоставка за предявяването му.
В частната жалба общината поддържа твърдение, че искът е установителен за собственост на спорния имот, като правната квалификация, дадена от въззивния съд е неправилна. За да се отговори на този довод, следва да са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, в случая поддържаните такива по т. 2 и т. 3. От представените съдебна практика не може да се обоснове извод за наличие на противоречиво решаван въпрос относно допустимостта на ревандикационния иск, при положение, че ищецът е във владение на спорния имот, а относно правната квалификация на предявения иск от съда, въз основа на твърдените факти, липсва представена практика в подкрепа на поддържания от жалбоподателя довод. Действително, преценката налице ли е правен интерес от иска е обусловена от твърденията на ищеца, от който зависи в какъв обем ще потърси искова защита, както е прието и в представеното О. № 338 по гр. д. № 1568/2008 год. на ВКС, V г. о., но същото не е в противоречие с приетото от въззивния съд в обжалваното определение. Не се констатира такова и с останалата представена от жалбоподателя съдебна практика, установяваща допустимостта на установителния иск като форма на защита на накърнени права, вкл. и с приложеното решение по гр. д. № 789/2008 год. на ВТОС, за което няма данни да е влязло в сила. Въпросът, по който се е произнесъл въззивният съд е друг – за липсата на правен интерес от предявяване на ревандикационен иск при положение, че ищецът се намира в имота, чието предаване иска. Не се констатира решаването му от съдилищата да е противоречиво, видно от представената съдебна практика, поради което и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение. Оплакванията на жалбоподателя за неправилна квалификация на предявения иск представляват доводи за неправилност на въззивното определение, поради което и не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. Не се обосновава и наличието на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не се мотивира по никакъв начин необходимостта от тълкуване на разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, с оглед утвърдената съдебна практика по въпроса за правния интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска, нито се обосновава необходимост от тълкуване на разпоредбите на ГПК относно основните начала в гражданския процес. Затова и при отсъствие на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното определение № 160 от 19.05.2009 год. по ч. гр. д. № 283/2009 год. на Великотърновския апелативен съд, по подадената от О. В., чрез гл. юрисконсулт О. П. , жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: