3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
София, 16.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1142 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. Б. П. от[населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. И., против въззивното решение № 116 от 4 май 2010 г., постановено по в.гр.д. № 739 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г., в частта му, с която е отменено решение № 609 от 23 октомври 2009 г., постановено по гр.д. № 2823 по описа на районния съд в[населено място] за 2009 г. в отхвърлителната му част за претендираната издръжка за размера над 80 до 150 лева и вместо него касаторът П. П. е осъден да заплаща на Б. П. П. месечна издръжка от още 70 лева (общ размер от 150 лева), считано от 2 септември 2009 г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, защото въззивният съд не е посочил кои са пороците на отмененото от него решение и въз основа на какви доказателства е определил издръжка над максималния размер; не са обсъдени писмените доказателства за доходите на майката на ищеца; липсват аргументи защо издръжката е разпределена между майката и касатора в съотношение 1:10; доходите на майката са по-високи от сочените от съда; ищецът ползва квартира на свободен наем, а не осигуреното му общежитие. В изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, се сочи, че съдът е необходимо да се произнесе по въпроса за максималния размер на дължимата издръжка с оглед създаване на еднаква практика в съдилищата. Искането е обосновано с разпоредбата на чл. 142 СК, в която не е определен максимален размер на дължимата издръжка и че в бюджета е определен само максималният размер на издръжките, плащани от държавата и от общините, но не и от гражданите.
Ответникът Б. П. П. с адрес в[населено място] в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изтъква, че жалбата е недопустима по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, а е и неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. Неоснователно е възражението на ответника, че решението не подлежи на касационно обжалване, тъй като в приложимата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лева. Предвид правилото на чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, обжалваемият интерес в случая се определя от сбора на платежите за три години, или общият му размер е 2520 лева.
С решението си въззивният съд приел, че безспорно жалбоподателят отговаря на изискванията на чл. 144 СК за присъждане на издръжка на пълнолетен; касаторът може да му заплаща издръжка от 150 лева месечно, а другият родител – 15 лева месечно, без това да им създава затруднения, по-големи от нормалните, а до предявения размер от 200 лева месечно искът е неоснователен. Изводите на съда са обосновани с установените по делото доходи на страните.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по третото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС така също не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
В разглежданата касационна жалба касаторът не е поставил правен въпрос, който да отговаря на посочените критерии. Макар въззивният съд да е посочил неправилна правна квалификация на иска – прието е, че основанието на иска се намира в чл. 144 от действащия Семеен кодекс, предвид датата на предявяването на иска – 11 август 2009 г., искът е предявен при действието на отменения Семеен кодекс, който е действал до 1 октомври 2009 г. Ето защо предявеният иск намира правното си основание в чл. 82, ал. 2 СК от 1985 г. Неправилната квалификация на иска не води до недопустимост на постановеното съдебно решение, а до неправилност на решението поради нарушение на материалния закон (така е прието и при уеднаквяване на съдебната практика в решение № 439 по гр.д. № 476 за 2009 г. на ІV ГО).
След като съдът е разгледал спорното материално субективно право, претендирано от ищеца, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, въпреки че е определил погрешна правна квалификация, атакуваното решение би могло да бъде само неправилно. Поставеният правен въпрос не е относим към приложимата правна норма – тази на чл. 85 СК (отм.). Максималните размери на издръжката по отменения СК са определени в ПМС № 38 от 1 юли 1985 г. за установяване границите на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца по чл. 85, ал. 1 от Семейния кодекс и за изменение на ведомствените тарифи № 1 и № 3, а допълнително по отношение на навършилите пълнолетие деца в хипотезата на чл. 82, ал. 2 СК (отм.), ал. 3 на същия текст изрично сочи, че издръжката за тях се дължи, ако не съставлява особени затруднения за родителите. При това положение разрешаването на поставения от касатора материалноправен въпрос в контекста на чл. 142 от действащия СК, няма да има значение за изхода на конкретното дело. В случая значение за изхода на конкретния спор би имало разрешаването на въпроса какви следва да са границите на издръжката по чл. 82, ал. 2 СК (отм.) и прилагат ли се по отношение на нея правилата на ПМС № 38 от 1 юли 1985 г., но на този въпрос, след като не е зададен от касатора, ВКС не дължи отговор.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 116 от 4 май 2010 г., постановено по в.гр.д. № 739 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: