О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
София 20.04. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1301/2009 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. С. и С. М. С., срещу въззивно решение от 23.03.2009г. по гр.д. № 4149/2004г. на Софийския градски съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът е за обратното действие на ТР №1/2005г., ОСГК, ВКС по отношение на вече реализиран фактически състав по приемане на наследството. Наследодателят е починал през 1998г., когато в сила е ППВС №4/64, според което не се е изисквало приемане на наследството по опис. Такова изискване липсва и към датата на предявяване на исковата молба. Новото тълкуване на чл.30 ЗН не следва да се прилага.
Ответникът по касация Д. С. Н. оспорва касационната жалба и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение на Софийския градски съд е оставено в сила решение от 31.05.2002г. по гр.д. № 11633/2000г. на Софийския районен съд.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл.30 ЗН изисква, когато искът се предявява срещу лице, което не е наследник по закон, наследството да е прието под опис. С ТР№1/2005г. е постановено, че т.15 от ППВС № 4/1964г. е загубило сила. Следователно разпоредбата визира призованите да наследяват лица. Тъй като дарението в разглеждания случай е извършено в полза на лице, което не е призовано към наследяване, то за упражняване на правото и установяване на материалноправната му легитимация, е необходимо приемане на наследството по опис. По делото няма доказателства за това обстоятелство, поради което искът е неоснователен.
Даденото от въззивния съд разрешение на поставения от касатора въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1,ал.3 ГПК. Въззивният съд е достигнал до извод, че условие за уважаване на иска по чл.30,ал.2 ЗН спрямо ответника, който не е призован към наследяване, е наличието на правнорелевантен факт – приемане на наследството от ищеца по опис. За да е налице хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, то разрешаването на повдигнатия правен въпрос следва да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. за еднообразното тълкуване на закона, което по начало е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика или към промяна на създадена вече практика, или към осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В случая не е налице промяна на приложимата материалноправна норма – чл.30,ал.2 ЗН. Налице е промяна в тълкуването и с оглед постановеното за изгубило сила тълкуване в т.15 от ППВС №4/1964г. Изводите на въззивния съд съответстват на съдебната практика относно характера на тълкувателните решения на ВКС като задължително тълкуване по прилагане на нормативните актове. Това тълкуване няма характер на правна норма – материалноправна или процесуалноправна, т.е. не се подчинява на режима на действие на последните – ex nunc или ex tunc. С издаването на ТР то става задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, съгласно чл.130 ЗСВ. То се прилага по висящия спор, независимо кога е заведена исковата молба. Ето защо поддържаните в тази насока доводи на касатора не могат да обосноват приложимост на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК и направеното искане на ответника по касация следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 950 лева съобразно договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 23.03.2009г. по гр.д. № 4149/2004г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА С. М. С. и С. М. С. да заплатят на Д. С. Н. разноски за настоящото производство в размер на 950 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: