О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
София, 05.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 06.06.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 449/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Д. Г. Н.,В. И. К.,Д. П. Т.,М. В. П. и Ц. А. Т.,чрез пълномощника им адвокат Д. Г. против решение №41/30.01.2012г. на Софийски окръжен съд,гражданско отделение,трети въззивен състав,постановено по гр.д.№868/2011г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №183/28.07.2011г. по гр.д.№158/2011г. по описа на Районен съд [населено място] за допускане до делба на следните недвижим имоти:УПИ-ІІ-350 с площ от 364 кв.м,УПИ-ІІІ-351 с площ от 463кв.м и УПИ ІХ-350 с площ 489кв.м от квартал 8 по действащия регулационен план на [населено място],ведно с построените в тях две жилищни сгради и две стопански постройки между съделителите,при следните квоти:9/36 идеални части за Н. Г. Т.,9/36ид.части за Е. Г. Н.,6/36ид.ч. за Д. Г. Н.,6/36ид.части за В. И. К.,2/36ид.ч за Ц. А. Т. , 2/36ид.ч за Д. П. Т. и 2/36ид.ч за М. П. В..
В касационната жалба се правят оплаквания ,че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна и постановяване на друго решение,с което да се отхвърли предявения иск за делба.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че са налице основанията,предвидени в член 280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,като посочват,че/цитирам/:
„М. въпрос,по който съдът се е произнесъл и който е от значение за изхода на делото,е свързан с предпоставките за придобиване на имот по давност и нейното приложение.
Във връзка с материалноправния въпрос по отношение на института на придобивната давност е налице противоречива практика на съдилищата и постановеното и атакувано от доверителите ми решение.В този смисъл прилагам определение №504 от 05.11.2008г. на ВКС по гр.д.№2480/2008г. на –ГО на ВКС,определение №191/12.03.2009г. по гр.д.№4554/2008г. на ІГО ВКС,определение №85/06.02.2009г. по гр.д.№4684/2008г. на Іго на ВКС,в които се разглеждат хипотезите за придобиване на недвижим имот по давност от съсобственик,възникнала от наследство,включително и хипотезата,когато имотът е бил записан на името на наследодателя от едни от съделителите.
По отношение на процесуалноправния въпрос,по който се е произнесъл съдът,е свързан с преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност-приетите по делото писмени и гласни доказателства/член 188,ал.1 ГПК-отм/.Съдът е отдал правно значение на писмени доказателства-нотариален акт,а е игнорирал свидетелски показания и приетия разписен лист,декларации,не ги е обсъдил в тяхната взаимна връзка.Разрешването на този въпрос е противоречиво решавана от съдилищата и във връзка с това прилагам определение №191/12.03.2009г. по гр.д.№4554/2008г. на ІГО ВКС,определение №85/06.02.2009г. на ВКС по гр.д.№4684/2008г. на І го на ВКС,определение №103/03.02.2011г. на ВКС по гр.д.№4584/2008Г. НА вкс,,ІГО и решение №166/26.03.2009г. по гр.д.6240/2007г. на ІІго на ВКС,в които е прието,че съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо определени доказателства ги счита за недостоверни и неотносими към спора”.
Ответниците по касационната жалба Н. Г. Т. и Е. Г. Н.,чрез пълномощника са адвокат Л. П.,в писмения си отговор,считат,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззвното решение и молят същото да не се допуска.
Преди всичко в изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК ,касаторите са длъжни да посочат правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,като изложат точна и ясна формулировка на същия,тъй като ВКС не е задължен да го извлече от изложението им,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил изводите на съда.Липсата на формулиран от касаторите точен и конкретен правен въпрос,което е видно от цитираното изцяло по-горе изложение на касаторите,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Наред с посоченото,касаторите се позовават на наличие на хипотезата,предвидена в член 280,ал.1т.2 ГПК,предвиждаща произнасяне на въззивния съд по правен въпрос,който се решава противоречиво от съдилищата.За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.2 ГПК,съгласно възприетото в т.3 на горепосоченото тълкувателно решение,правният въпрос,какъвто както вече бе констатирано липсва в изложението на касаторите,от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в законна сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на Върховен касационен съд,постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.Видно от цитираната и приложена към изложението на касаторите съдебна практика,същата е постановена по определения на ВКС в производство по член 288 ГПК,и е напълно неотносима и не се обхваща от предвидената в тази хипотеза съдебна практика,изхождаща от съдилищата,включително и от ВКС.
По отношение на твърденията на касаторите за наличие на хипотезата на член 280 ал.1,т.3 ГПК,за същата изобщо липсват доводи в изложението,както и формулиране на правен въпрос в тази връзка.В изложението си,касаторите правят касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение предвидени в член 280,ал.1 ГПК,в подкрепа на които се цитират постановените от ВКС определения в производство по член 288 ГПК,които не формират негова практика и едно решение на ВКС,което е по реда на член 290 ГПК ,което представлява задължителна съдебна практика и се отнася до т.1 на член 280 ал.1 ГПК,на която хипотеза за допускане на касационно обжалване на въззивното решение касаторите не се позовават.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение№41 от 30.01.2012г. на Софийски окръжен съд,гражданско отделение,трети въззивен състав,постановено по гр.д.№868/2011г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: