О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
гр. София, 09.10. 2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 2218/2008г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 26.02.08г., постановено по гр.д. № 2158/06г. на Софийския градски съд, ІІд г.о. е отменено решение от 18.04.06г. по гр.д. № 1373/05г. на Софийския районен съд, 45 с-в, и вместо него е признато за установено на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ по отношение на С. о. , че “М” ЕАД, гр. С. е собственик на недвижими имоти – земя с площ от 5 675, 50 кв.м., находяща се в кв.174, м.”С”, І и ІІ ч. по кад. план на гр. С. от 1939г., включваща части от поземлени имоти №№ 1043а, 1032, 1031, 1030, 1029 и 1026, оцветена в жълто и заключена между буквите А Б В Г Д Е Ч Ш Ю Ж И К Л М Н П Р С Т У Ф Х Ц А на скицата на заключението на приетата по делото допълнителна техническа експертиза, представляваща неразделна част от решението, както и на земя с площ от 4 714, 30 кв.м., находяща се в кв.174, м.”С”, ІІ и ІІІ ч. по кад. план на гр. С. от 1939г., включваща части от поземлени имоти №№ 3* и 1018, оцветена в жълто и заключена между цифрите 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-12-13-14-15-1 на скицата на заключението на приетата по делото допълнителна техническа експертиза, представляваща неразделна част от решението. В решението е прието, че като прилежаща част на масивни сгради, съществуващи към 1987г., процесните имоти са станали част от имуществото на НИТИ ”М”, което държавно предприятие е притежавало право на стопанисване и управление. Впоследствие имотите са включени в имуществото на “М” ЕАД, а през 1996г. – и в капитала на дружеството. С оглед на това е прието, че с преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество по Търговския закон, в съответствие с принципа за разделност на имуществото на дружеството от имуществото на неговия учредител, собственик на имотите е държавното дружество, а не държавата или общината.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от С. о. с оплаквания за неправилност на същото поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че по съществен материалноправен въпрос – за правилното прилагане на § 7, ал.2 от ПЗР на ЗМСМА и на § 34 от ЗИД на ЗППДОбП/отм./ съдебният акт е постановен в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 1* от 14.12.95г. по гр.д. № 2398/95г. на ВКС, ІV г.о., решение № 1* от 27.10.98г. по гр.д. № 1520/95г. на ВКС, , V г.о. и решение № 117 от 10.07.97г. по ф.д. № 7/97г. на ВКС, V г.о.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросът за точното приложение на посочените разпоредби е съществен, но даденото в обжалвания съдебен акт разрешение не е в противоречие с утвърдената съдебна практика. Същият е постановен в съответствие с тази практика, намерила израз в Р № 205 от 08.07.99г. по гр.д. № 64/99г. на ВКС, 5 – чл.с-в, Р № 1* от 19.07.02г. по гр.д. № 1377/01г. на ВКС, ІV г.о. и др., съгласно които разпоредбата на §7, ал.2 ПЗР на ЗМСМА е изключение от правилото на §7, ал.1 от ПЗР на ЗМСМА, доизяснява го, но също като него визира момента на влизане на ЗМСМА в сила. По силата на това правило не преминават в собственост на общините имоти, които са били предоставени за стопанисване и управление на държавни юридически лица. В случая въззивното решение не противоречи на цитираните от касатора решение № 1* от 14.12.95г. по гр.д. № 2398/95г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 1* от 27.10.98г. по гр.д. № 1520/95г. на ВКС, V г.о., в които разпоредбата на §7, ал.2 от ПЗР на ЗМСМА е тълкувана в същия смисъл, но от друг аспект – от гледна точка на възникване на търговското дружество. Решението на градския съд не противоречи и на цитираното решение№ 117 от 10.07.97г. по ф.д. № 7/97г. на ВКС, V г.о. относно приложението на § 34 от ЗИД на ЗППДОбП/отм./, доколкото това решение съдът се е произнесъл по различен казус, т.е. за имот който е бил общинска собственост.
С оглед изложеното подадената от С. о. ж. не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице сочените в нея основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение от 26.02.08г., постановено по гр.д. № 2158/06г. на Софийския градски съд, ІІд г.о
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: