О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
гр. София, 24.10.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 3180/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 80 от 30.04.08г., постановено по в.гр.д. № 356/07г. на Ловешкия окръжен съд е оставено в сила решение № 496 от 09.11.07г. по гр.д. № 12/07г. на Троянския районен съд, с което е отхвърлен иска по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ на Г. Н. П. и Т. Н. С. против О. Т. за признаване са установено, че ищците са собственици на поземлен имот с площ от 0,740 дка, попадащ в урегулиран поземлен имот ХVІІ-за жилищни блокове в кв.27 по плана на гр. Т.. П. е, че правото на собственост върху процесния имот (бивша нива в м.”Р”) е възстановено на ищците в първоинстанционното производство с решение № 2* от 30.05.03г. на ОСЗГ гр. Т.. И. е включен в регулационния план на града през 1965г. и през 1976г. е актуван като държавен, а през 2001г. като частна общинска собственост. Същият е част от по-голям имот, върху който са изградени четири осеметажни жилищни блока, улици и междублоково пространство. С оглед на това е прието, че предпоставките на закона за възстановяване собствеността върху имота не са налице и че предявеният положителен установителен иск е неоснователен.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Г. Н. П. и Т. Н. С. Н. А. Б. с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, въззивният съд се е произнесъл по съществени правни въпроси – по приложението на чл.10, ал.1 и ал.7 и чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ, чл.13, ал.4 и чл.13а, ал.1 ППЗСПЗЗ, които са от значение за точно прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. На първо място следва да се отбележи, че по първите два поставени въпроси за приложението на чл.10, ал.1 и ал.7 ЗСПЗЗ , които са съществени, е налице богата съдебна практика в смисъла, в който тези разпоредби са тълкувани в обжалваното решение, поради което разглеждането на конкретния казус няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Същото се отнася и за въпроса дали решението на ОСЗГ /сега ОСЗ/ обвързва съда, разглеждащ гражданскоправен спор за собственост. По отношение на поставените останали три въпроса следва да се отбележи, че същите не са съществени, доколкото в случая от тях не зависи изходът на спора. Наред с това в обжалваното решение не е дадено някакво тълкуване на тези разпоредби, а същите са споменати единствено във връзка с приетите за установени от въззивния съд факти, а именно че касаторите са доказали правото си на собственост върху имота с декларация по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ, че пред ОСЗГ не е било представено удостоверение по чл.13, ал.4 ППЗСПЗЗ, както и че понастоящем няма изработен помощен кадастрален план по реда на чл.13а, ал.1 ППЗСПЗЗ, т.е. касае се за фактически въпроси, преценката на които е извън компетентността на ВКС с оглед характеристиката на касационната инстанция на съд по правото, а не по фактите.
С оглед изложеното подадената от Г. Н. П. и Т. Н. С. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице сочените в нея основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № 80 от 30.04.08г., постановено по в.гр.д. № 356/07г. на Ловешкия окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: