О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
София 21.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 2360/2016г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Кооперация „ПК Космос”, [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А., срещу въззивно решение №25/15.03.2016г. по гр.д.№ 25/2016г. на Търговищкия окръжен съд.
В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за произнасяне в решението по следните правни въпроси: Незастроената част от имот идентична ли е с понятието „двор” по смисъла на чл.38 ЗС в имоти от нежилищен характер. Следва ли съдът да приложи разпоредбата на чл.133 ГПК по отношение на ответника по иск за делба, при неподаване от него на писмен отговор, липса на възражения и доказателства по чл.131, ал.1 ГПК. Може ли въззивният съд да се произнесе по ненаведени във въззивната жалба основания за неправилност на решението.Може ли съдът да присъди разноски на страна, която не е представила списък по чл.80 ГПК. Сочи се противоречие с ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба [община] не изразява становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение № 167/2015г. по гр.д.№224/2015г. на Омуртагския районен съд,. Постановено е друго, с което е отхвърлен предявеният от Потребителна кооперация “Космос“-гр.О. против [община] иск за делба на поземлен имот с ид.№53535.501.448 с площ от 1999 кв.м. по кадастралната карта на [населено място] от 2009г.
Въззивният съд е приел, че процесният терен от 1999 кв.м. с ид.№ 535 35.501.448 в кв.56 по кадастралната карта на [населено място] е актуван като частна общинска собственост с А. №80/24.03.2008г. От него не могат да се обособят самостоятелни урегулирани имоти, съгласно становището на главния архитект на общината. Имотът е застроен с 1.триетажна масивна сграда с ид.№53535.501.448.1, от която собственост на кооперацията са първия етаж от 300 кв.м.-ресторант с прилежащи кухненски, сервизни и избени помещения; вторият етаж с прилежащите две избени помещения са собственост на [фирма]-гр.София, а самостоятелен обект от 60 кв.м. на третия етаж е собственост на общината; 2.едноетажна масивна сграда на от 328 кв.м. с ид.№ 535 35.501.448.2, представляваща складови, хладилни и сервизни помещения, както и лятна градина от 350 кв.м., собственост на кооперацията; 3.сграда от 62 кв.м. с ид.№53 535.501.448.4, собственост на общината и 4.пет гаража, два от които са собственост на банката, а за останалите три липсват доказателства за собствеността, съгласно приложените заповед №І.3-890/23.12.1971г. на ОНС-Т., А. №635/17.02.1986г., заповед №060-ДС/21.01.1997г. на Областен управител-Р., А. №7/14.02.1997г., А. №80/24.03.2008г., нот.акт №160/23.06.2009г., т.ІІ по нот.д.№389/2009г. и скици от кадастралната карта. Основното застрояване е осъществено през 1968г. върху държавен терен, като част от построеното е предоставено в собственост на кооперативната организация през 1971г., заприходеното от нея имущество не е одържавявано впоследствие и до настоящия момент е включено в патримониума на кооперацията, поради което и не е налице основание по §1 от ДР на ЗК за възстановяване на собствеността и отписване от актовите книги по реда на §26 от ПЗР на ЗИДЗК/2007г. Със заповед №І.3-890/23.12.1971г. на Председателя на ИК на ОНС-Т. е определена собствеността на кооперацията върху обекти от построената административна сграда с обща застроена площ от 720 кв.м., на стойност 150 851 лв.(от обща стойност 227 207 лв.), но земя не е отстъпвана, нито такава е могла да бъде придобита по давност, предвид забраната по чл.86 ЗС, поради което не може да се направи извод за обща между страните собственост върху терена.
Дори да се приеме, че и кооперацията е придобила идеална част от терена, съответстваща на стойността на нейните обекти – чл.40, ал.1 ЗС, то по силата на чл.38, ал.1 ЗС земята под сградите и незастроеното дворно място биха се считали за общи части на различните собственици на отделните обекти, които части не могат да се допускат до делба, предвид разпоредбата на чл.38, ал.3 ЗС. Искът за съдебна делба е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Не са налице основанията на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Поставеният първи въпрос дали незастроената част от имот е идентична с понятието „двор” по смисъла на чл.38 ЗС е неотносим. Решаващият извод на въззивния съд е за липса на доказана съсобственост върху терена между страните по делото, в т.ч. липса на права в собствеността му, възникнали в патримониума на ищцовата кооперация. Последната е собственик само на посочените самостоятелни обекти – сгради и етажи в сгради, поради което е ирелевантен статутът на дворното място. Поставените процесуални въпроси също не могат да обусловят допускане на касационно обжалване. Това е така, защото с определение от 03.02.2016г. по реда на чл.267,ал.1 ГПК с оглед релевирани във въззивната жалба оплаквания, въззивният съд като е констатирал липса на указания от първоинстанционния съд за представяне доказателства относно статута на терена е приел, че не са приложими ограниченията на чл.266 ГПК и е допуснал поисканите от общината доказателства. Даденото решение на тези процесуални въпроси не е в противоречие, а в съответствие със соченото ТР №1/2013г., ОСГТК. В съответствие с приетото в т.2 на цитираното ТР с оглед оплакванията във въззивната жалба, въззивният съд е констатирал липса на указания от страна на първоинстанционния съд и е допуснал доказателства за статута на процесния терен. Не се касае за възражения срещу иска по смисъла на чл.133 ГПК, поради което е неоснователно позоваването на т.4 от същото ТР. Въпросът за присъждане на разноски при липса на списък по чл.80 ЗС е ирелевантен. В случая е присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 ГПК. Съгласно т.8 и т.9 от ТР № 6/2012г., ОСГТК, ВКС липсата на представен списък по чл.80 ГПК не е основание да не се присъдят разноски вкл. не може да бъде отказано допълване на решението в частта му за разноските. Липсата на списък по чл.80 ГПК води до недопустимост на молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника не следва да се присъждат разноски поради липса на искане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №25/15.03.2016г. по гр.д.№ 25/2016г. на Търговищкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: