О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.42
гр. София, 26.01.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 537/2009 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на М. Д. А. от гр. С. против въззивното определение от 16.07.2009 год. по ч. гр. д. № 694/2009 год. на Великотърновския окръжен съд. С него е оставена без уважение частната му жалба срещу определението от 14.03.2009 год. по гр. д. № 294/2009 год. на Великотърновския районен съд, с което е оставен без разглеждане предявения от него срещу Й. П. М. иск по чл. 75, ал. 2 ЗН за прогласяване нищожността на делба, извършена със съдебна спогодба по гр. д. № 599/75 год. на Великотърновския районен съд и е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му и делото се върне на районния съд за продължаване процесуалните действия по разглеждане на иска.
Ответницата Й. П. М., чрез пълномощника й адв. Пл. Ч. , в писмено становище оспорва частната жалба като неоснователна.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, т. е. налице е хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Представя и съдебна практика, в противоречие с която според него въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за липсата на правен интерес от предявения от него като приобретатал на наследствени права иск за нищожност на извършената през 1975 год. делба между неговата праводателка К. И. А. и Е. И. М. , починал през 2008 год.
Въззивният съд, за да остави в сила определението на първоинстанционния съд, с което производството е прекратено като недопустимо, е приел, че липсва правен интерес у ищеца за предявяване на иск за обявяване нищожността на делбата от 1975 год. поради неучастието в нея на всички съделители, тъй като той не е бил съсобственик на имота, предмет на тази делба. Това право принадлежи на неговата майка К или на всяко лице, което докаже, че има права върху имота, но не и на ищеца, легитимиращ се с придобиване чрез покупко-продажба на наследствените права на майка му К. А. /Манева/ от наследството на брат й Е. М.
Действително, въпросът за липсата на правен интерес от предявения от ищеца иск по чл. 75, ал. 2 ЗН е релевантен за извода на съда за недопустимост на производството. Жалбоподателят е поддържал, че като приобретател от майка си на наследствените й права от наследството на брат й, е легитимиран да иска обявяване нищожността на делбата между тях на наследството от техните родители, приключила със съдебна спогодба през 1975 год. с твърдението, че в нея не са участвували всички съделители.
С оглед произнасяне по допустимостта на касационното обжалване, следва да са налице поддържаните основания за това, а именно – горният процесуалноправен въпрос да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развиитето на правото, съгласно поддържаните от жалбоподателя в изложението му основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая същите не са налице, поради което и не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното определение, поради следните съображения:
Представената с изложението съдебна практика е извън обхвата на задължителната за съдилищата такава, в която се включват тълкувателните решения на ВКС и постановленията на Пленума на ВС, поради което не могат да обосноват приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а това по т. 2, което също обаче не е налице. Формулираният процесуалноправен въпрос за липсата на правен интерес от предявяване на иска за нищожност на делбата от 1975 год. не е решаван противоречиво от съдилищата в приложените съдебни актове, тъй като в О. № 338 от 15.10.2008 год. по ч. гр. д. № 1568/2008 год. на ВКС, V г. о. е обсъждан въпросът за наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост при възможност да се предяви осъдителен иск, като е прието, че преценката за това е обусловена от твърденията на ищеца за засягане на съществуващите му права от правния спор и от характера на спорното право – наличието на съсобственост между страните при определени права, чието установяване се търси. При спор относно съществуването на съсобственост на имота, съсобственикът сам решава как да защити правата си, вкл. и с установителен иск за съществуването на тези свои права. Такъв е и предметът на обсъждане и в представеното решение № 10 от 22.02.98 год. по гр. д. № 3037/97 год. на ІV г. о. на ВКС. Настоящият казус не е такъв, тъй като ищецът не претендира да се установи по отношение на ответницата, че има дял в съсобствения имот, предмет на делбата от 1975 год., а поддържа нейната нищожност поради неучастието на всички съсобственици, други наследници на наследодателите на участвувалите в нея, легитимирайки се с продажба на наследствените права на майка си от наследството на Е. М. Следователно, както разрешенията в цитираната вече съдебна практика, така и това в решението с № 300 от 24.03.92 год. по гр. д. № 131/92 год. І г. о. на ВС са неотносими към релевантния за настоящето производство въпрос за липсата на правен интерес от предявения от жалбоподателя иск. Последното решение разглежда въпросът за легитимацията на приобретател на наследствени права при предявяване на иск за делба на същото наследство, през призмата на валидно прехвърляне на наследствените права, какъвто въпрос в настоящия казус не се поставя.
Поради тези съображения процесуалноправният въпрос, решен от въззивния съд в обжалваното определение, не е решаван противоречиво от съдилищата в представената съдебна практика, поради което и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което единствено е посочено в изложението, без да са изложени каквито и да е съображения от жалбоподателя за наличието му. По поставения процесуалноправен въпрос за правния интерес като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска, съдебната практика и теорията са отдавна утвърдени. За да е налице това основание за допускане на касационното обжалване следва да се обоснове необходимостта от разглеждането на правния въпрос с оглед допринасяне на промяна в създадена поради неточно прилагане на закона съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването на закона с оглед промени в законодателството и обществените отношения, както и при непълна или неясна правна разпоредба, което налага тълкуването й с оглед създаване на съдебна практика по прилагането й или същата да бъде променена. Такива съображения не се поддържат в изложението към касационната частна жалба, а оплакванията в нея касаят неправилността на обжалваното определение, които не могат да бъдат разгледани поради липса на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното определение.
Поради липса на претенция за заплащане на съдебни разноски, такива не се присъждат на ответницата, въпреки изхода по делото.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 363 от 16.07.2009 год. по ч. гр. д. № 694/2009 год. на Великотърновския окръжен съд, по подадената от М. Д. А. от гр. С., частна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: