Определение №421 от по гр. дело №1461/1461 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 421
 
 
гр. София, 26.04..2010 г.
 
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и десета година в състав:
 
                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                           ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА  РУСЕВА
                                                                                       ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
                                                                   
                                                                                
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1461/09г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:      
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. К. срещу въззивно решение № 1* от 11.08.09г., постановено по в.гр.д. № 74/09г. на Варненския окръжен съд с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 3* от 07.11.08г., постановено по гр.д. № 4832/05г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен иска на О. к. против “К”ООД, гр. В. по чл.108 ЗС за предаване владението на магазин с площ от 109 кв.м., находящ се на първия етаж в построената в поземлен имот № 10, кв.80 по плана на седми подрайон на гр. В. жилищна сграда.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищецът в първоинстанционното производство О. К. не е придобил процесния магазин по силата на публично нотариално завещание от 1914г., тъй като по делото не е установено завещателят Б. П. да е бил негов собственик към момента на смъртта си. Прието е също, че общината не е придобила имота и по давност, тъй като от 1934г. до 1947г., когато имотът е бил одържавен не е бил изтекъл двадесет годишния давностен срок по Закона за давността/отм./, а от 1947г. до 1961г., когато с разпореждане на МС сградата е предоставена на Варненския градски народен съвет за нуждите на училището за бавноразвиващи се деца в гр. В. държавни имоти не е могло да се придобиват по давност.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивното решение противоречи на решение № 244/02г. на ВКС и на решение № 6/03г. на КС на РБ.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В разглеждания случай касаторът не е посочил конкретен обуславящ изхода на спора правен въпрос, който в представеното от него решение № 244 по гр.д. № 601/02г. на ВКС е решен по друг начин, а вместо това в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са направени общи оплаквания за неправилност на постановеното решение, по които ВКС не би могъл да се произнесе в настоящото производство по чл.288 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В допълнение следва да се посочи, че посоченото решение на ВКС, в което е прието, че съдът не може да зачете права по завещание, без самото то да е представено по делото, няма отношение към предмета на настоящия спор, поради което въззивното решение не му противоречи. Разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК не посочва като основание за допускане на касационно обжалване противоречие с решенията на КС на РБ, поради което позоваването на посоченото решение е също неоснователно.
С оглед изложеното подадената от О. К. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
 
 
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 11.08.09г., постановено по в.гр.д. № 74/09г. на Варненския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Оценете статията

Вашият коментар