О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
София, 30.07.2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 5118/2017г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Н. Н., [населено място], чрез пълномощника им адвокат С. Б., срещу въззивно решение № 1345/13.06.2017г. по гр.д.№5247/2016г. на Софийския апелативен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че са налице основанията на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК /ред. до ДВ, бр.86/2017г./ за допускане касационно обжалване на решението. Поставят се следните въпроси: 1.Наличието на адресна регистрация на посочен в нея имот, извършена от администрацията на общината представлява ли достатъчно доказателство, че лицето, което е адресно регистрирано осъществява фактическата власт в имота по смисъла на чл.68 и чл. 108 ЗС; 2. Допустимо ли е по иск с правно основание чл.108 ЗС да се приеме, че ответникът-собственик на движими вещи, намиращи се в даден имот, е владелец или държател на същия този имот. Наличието на лични вещи в чужд имот приравнява ли се на упражняване на фактическа власт върху недвижим имот, където се намират тези вещи.Може ли упражняването на фактическа власт да се установи с косвени доказателства; 3.Длъжен ли е съдът да извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, всички доводи и възражения на страните и да изложи съображения за това. Може ли съдът да не кредитира гласни доказателства поради неточно възприето от него съдържание на приети писмени доказателства. Прилагат се решения на ВКС.
Ответникът по касационната жалба Н. Б. Н., [населено място], чрез особения представител адвокат Г. В., счита същата за основателна.
Ответникът по касационната жалба Б. Н. Н., непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка и законен представител М. З. И., оспорва жалбата в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното: С въззивното решение е потвърдено решение № 1724/26.02.2016г., по гр.д.№ 4245/2014г. на Софийски градски съд, с което ответниците Н. Б. Н. и Н. Н. Н. са осъдени да предадат на ищеца Б. Н. Н., непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка и законен представител М. З. И., владението на недвижим имот – апартамент, находящ се в [населено място], ул.”11 а.”, №28, първи партерен етаж /подробно описан/. Касационна жалба е подадена само от Н. Н. Н. срещу въззивното решение в частта, с която срещу него е уважен искът по чл.108 ЗС, поради което по отношение на другия ответник Н. Б. Н. то е влязло в законна сила. Въззивният съд като е обсъдил приетите по делото доказателства, е приел за установено от фактическа страна, че ищецът е син на ответника Н. Б.Н. и М. И., роден по време на гражданския им брак, прекратен с развод с влязло в сила решение на 07.05.2014г. на СГС. С нотариален акт № 28/2009г. родителите Н. Б.Н. и М. И. са дарили на малолетния си син Б. Н.Н. процесния апартамент. След развода им упражняването на родителските права по отношение на същия са предоставени на майката. С нотариална покана, връчена на 24.10.2013г., ответниците са поканени да предадат на ищеца владението върху процесния имот. Първият ответник е адресно регистриран на административния адрес на процесния имот с постоянен и настоящ адрес към 12.07.2013г. Вторият ответник /син на първия ответник/ също е адресно регистриран с постоянен адрес на този имот към 09.10.2014г. Преписи от исковата молба лично са връчени на ответниците на административния адрес на имота. В протокол за опис на движими вещи, находящи се в процесния имот, съставен на 18.04.2013г. от ЧСИ, рег.№851, е констатирано, че в имота е намерен ответника Н. Н.Н.,който ползва едно от помещенията като жилище и там е адресно регистриран, а имотът се ползва и от две юридически лица- [фирма] и фондация „Международен научен фонд”. Н. Н.Н. е прехвърлил на трето лице притежаваните от него акции от капитала на първото ЮЛ по време на процеса. Въззивният съд е обсъдил представените две копия от книга на собствениците на ЕС в[жк]във връзка с твърденията на ответника Н. Н.Н., че не упражнява фактическа власт върху процесния имот, както и събраните гласни доказателства. Приел е, че те установяват упражняваната от ответниците фактическа власт върху имота към момента на завеждане на исковата молба като вторият ответник /настоящ касатор/ е бил адресно регистриран в имота, използвал го е не само като жилище, но и като офис на ЕАД, на чийто капитал е едноличен собственик до 10.02.2015г.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. По поставените от касатора въпроси относно доказването на наличието на предпоставките за уважаване искането по чл.108 ЗС за предаване владението на имота – упражняване фактическа власт върху него от ответника без правно основание, не е налице противоречие със сочената от касатора практика на ВКС. С решение №137/2014г. по гр.д.№6868/2013г., № г.о. е прието, че собственикът може да ревандикира имот от всяко лице, което се намира в него – владее го или го държи без противопоставимо на собственика основание. Позоваването от страна на касатора на решение № 621/2009г. по гр.д.№1262/2008г., ІІІг.о. /постановено по реда на чл.218а ГПК /отм./ и на решение №981/2010г. по гр.д.№404/2010г., І г.о. не може да предпостави допускане касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 или т.2 ГПК. С първото се приема, че адресната регистрация сама по себе си не установява по категоричен начин, че лицето е в имота от датата на регистрацията. С второто се приема, че обстоятелството, че ответникът не е променил адресната си регистрация на административния адрес на имота не обуславя правен интерес от предявяване на иск за собственост, тъй като неизпълнението на задължението на администрацията да регистрира нов адрес при промяната му, не смущава правната сфера на собственика на имота. Посочените решения са постановени при различна фактическа обстановка като в първото изрично е посочено,че ответникът не е имал достъп до процесния имот, а второто третира въпроса за наличие на правен интерес при предявяване на установителен иск за правото на собственост, когато се обосновава само с наличие на адресна регистрация на ответника на адреса на същия имот, без правото на собственост да се оспорва от него. В разглеждания случай въззивният съд не е изградил извод за упражнявана от ответника /касатор/ фактическа власт само въз основа на адресната регистрация. В тази връзка са обсъдени гласните доказателства, записванията в домовата книга на имота, в който този ответник е твърдял че живее, протоколът на ЧСИ и обстоятелствата, че в имота се намира ЕАД, собственост на ответника и че той е получил лично препис от исковата молба на административния адрес на същия имот. Ето защо въпросите относно начина на доказване на упражняването на фактическа власт не могат да се преценят като относими. Въззивният съд не е направил извод за това само въз основа на косвени доказателства, нито пък само въз основа на обстоятелството, че в имота има вещи на ответника. Третият въпрос не е решен в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС, в т.ч. посочената от касатора. Съобразно задължителната практика на ВКС, вкл. ТР №1/2013г., ОСГТК, въззивната инстанция е инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания.Тя е длъжна да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл.235,ал.2 ГПК и чл.236,ал.2 ГПК като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл.263,ал.1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи /Р №63/2015г. по т.д.№.674/2014г., ІІ т.о., Р №186/2015г. по гр.д.№4465/2014, ІV г.о./. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства, в т.ч. свидетелски показания и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Соченото от касатора удостоверение от Председателя на етажната собственост е ценено от съда във връзка с останалите доказателства като частен свидетелстващ документ по смисъла на чл.180 ГПК. Следва да се има предвид, че ползването от едно лице на даден имот за местоживеене, не изключва упражняването на фактическа власт от същото лице върху друг.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация Б. Н. Н., следва да се присъдят направените разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение с оглед представените доказателства.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1345/13.06.2017г. по гр.д.№5247/2016г. на Софийския апелативен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА Н. Н. Н., [населено място], да заплати на Б. Н. Н., непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка и законен представител М. З. И., разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 500 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: