О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
София, 13.07. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 405/2012г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. П. С., [населено място],чрез пълномощника му адвокат П. Р., срещу въззивно решение от 01.12.2012г. по гр.дело № 2395/2010г. на Софийския градски съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставя се въпрос за това, дали може да се направи възражение и страната да се позове на изтекла придобивна давност по отношение на делбения имот във втората фаза на делбата. Твърди се, че точното определяне на момента в процеса, до който страната може да направи възражение за придобивна давност, би довел до пълна яснота и би ограничил възможността за тълкуване от страна на съдилищата.Прилагат се съдебни решения.
Ответникът по касация В. Е. С. и Д. Ж. П.-С. оспорват жалбата и считат, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение e отменено решение от 09.11.2009г. по гр.д.№781/2007г. на Софийския районен съд в частта относно оценката на допуснатия до делба и поставен в дял на Р. П. С. недвижим имот – апартамент, находящ се [населено място] и относно дължимите за уравнение на дяловете от последния суми. Вместо него е постановено друго, с което е определена оценка в размер на 118459 лева и Р. С. е осъден да заплати на основание чл.288,ал.3 ГПК/отм./ на Д. П.-С. 19743 лева, а на В. С. сумата 39486 лева за уравняване на дяловете. По направеното от Р. С. възражение, че е придобил процесния имот по давност, въззивният съд е приел, че е налице влязло в сила съдебно решение, постановено в първата фаза на делбата, с което е налице произнасяне относно имота предмет на делбата,съделителите и техните части в съсобствеността. То се ползва със СПН и има преклудиращо действие спрямо възраженията, които ответникът е могъл да направи по отношение на спорното материално право, предмет на иска. С такива възражения, в т.ч. че е изключителен собственик на имота поради изтекла в негова полза придобивна давност, той не разполага във втората фаза на делбата.
Не са налице посочените от касатора основания на чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, поставеният релевантен за изхода на делото правен въпрос,е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, съгласно която в решението за допускане на делбата съдът се произнася между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки съсобственик. Решението се ползва със СПН по отношение на тези въпроси, т.е. преклудират се неупражнените от съделителя възражения по отношение на спорното право, в т.ч. че е едноличен собственик на имота на определено правно основание, което изключва правата в съсобствеността на останалите съделители. Такова е и възражението за изтекла в негова полза придобивна давност. Ето защо въпросите дали страната може да се позове на изтекла придобивна давност по отношение на делбения имот във втората фаза на делбата, не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението на соченото основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Приложените решения №100/1999г. по гр.д.№2534/1997г., №202/2002г. по гр.д.№749/2001г. и №163 по гр.д.№346/2010г. на ВКС, касаят въвеждане на придобивно основание – давност при завеждане иск за собственост, релевирано възражение за изтекла придобивна давност във фазата по допускане на делбата и възможността за прилагане служебно на давността, поради което са неотносими към разглеждания случай.
С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.На ответниците по касация не следва да се присъждат разноски в производството по чл.288 ГПК, поради липса на искане и доказателства за такива.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 01.12.2012г. по гр.дело № 2395/2010г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.