О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
гр. София, 13.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 480/12г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби (вх.№ 1964/20.03.2012г. и вх.№ 2006/21.03.2012г.) на И. М. К. от [населено място] срещу въззивно решение № 55 от 13.02.12г., постановено по в.гр.д.№ 1044/11г. на Пернишкия окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 314 от 07.10.11г. по гр.д.№ 1101/09г. на Радомирския районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от И. М. К. против В. М. М. искове по чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД за обявяване нищожността поради невъзможен предмет на договори за дарение, сключени с нот.акт № 36/93г. и № 37/93г., както и иска за делба на двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ ХХІІ-2577, в кв.5 по плана на [населено място] с площ от 528 кв.м.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесният имот е принадлежал на родителите на страните М. К., починал през 1987г., и З. К., починала през 1994г. С нот.акт № 36/93г. Звезда К. е дарила на дъщеря си В. М. 4/6 ид.части от дворното място и от втория жилищен етаж на сградата, състоящ се от две стаи, кухня, коридор и килер, а И. К. е дарила на сестра си своите по 1/6 ид.част от мястото и от същия етаж. С нот.акт № 37/93г. З. К. е дарила на дъщеря си И. К. 4/6 ид.части от първия етаж на жилищната сграда, състоящ се от две стаи, коридор, мазе, баня и килер, а В. М. е дарила на сестра си своята 1/6 ид.част от същия етаж. Понастоящем първият етаж на сградата има необходимите помещения като брой и вид, но не отговаря на нормативните изисквания за височина на жилище, а вторият етаж отговаря на всички изисквания за жилище. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че обстоятелството дали двата етажа на жилищната сграда отговарят на нормативните изисквания за жилище е правно ирелевантен, доколкото не съществува забрана за прехвърляне на идеални части от съсобствен имот между съсобствениците с цел уедряване на собствеността и сключените сделки не са с невъзможен предмет, тъй като двата етажа са с отделни входове и са годен обект на отделно право на собственост. С оглед на това е прието, че в резултат на сделките е възникнала етажна собственост като И. К. е станала собственик на първия етаж на сградата, а В. М. на втория жилищен етаж и на дворното място.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към първата касационна жалба се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите допустимо ли е дарение на идеална част от етаж, който не е обособен като самостоятелно жилище по смисъла на действащите строителните правила и нормативи и прекратява ли се съсобствеността чрез това дарение; каква е правната природа на актовете за дарение, тяхната преюдициална връзка с въпросите относно съсобствеността и как те рефлектират върху съсобствеността, респ.допускането или недопускането на делбата, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В изложението към втората касационна жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответницата не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства.
В случая касаторката не се позовава на противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС, поради което релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е налице. Освен това не са посочени и правните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и които са решени в противоречие с представената от нея незадължителна практика на ВКС (Р № 16 по т.д.№ 649/07г., ІІ т.о. и Р № 388 по гр.д.№ 71/08г. на І г.о.) и решение от 08.04.09г. по гр.д.№ 1106/08г. на РС-Кюстендил, а и с тези решения са разгледани различни от настоящата хипотези и същите нямат отношение към решаващите изводи на въззивния съд (представеното решение № 5172 по адм.д.№ 11945/10г. на ВАС е извън приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, а цитираните три решения на ВС от 1956г. не са приложени).
Според дадените в т.4 на цитираното тълкувателна решение разяснения точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая относно тези предпоставки релевантни доводи не са изложени и във връзка с поставените в изложението към първата касационна жалба въпроси същите не са налице, доколкото не съществува неяснота или непълнота на правната уредба и съществува съдебна практика, която не се налага да бъде променяна.
С оглед на казаното подадените от И. М. К. касационни жалби не следва да се допускат до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 55 от 13.02.12г., постановено по в.гр.д.№ 1044/11г. на Пернишкия окръжен съд
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: