О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
гр. София, 25.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4631/15г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. Г. от [населено място] срещу въззивно решение № 60 от 27.02.15г., постановено по в.гр.д.№ 733/14г. на Кюстендилския окръжен съд по извършване на съдебна делба с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 450 от 23.07.14г. по гр.д.№ 1190/13г. на Дупнишкия районен съд, с което на основание чл.348 ГПК е изнесен на публична продан урегулиран поземлен имот ХVІІ-1073 в кв.83 по плана на [населено място] с площ от 585 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и навес с оградни стени.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че делбата на посочения имот е допусната между В. Ц. П., В. Г. П. и Д. И. Г. при квоти по ? ид.част за първите двама и 2/4 ид. части за третия съделител. Тъй като имотът е реално неподеляем и никой от съделителите не е предявил възлагателна претенция в срока по чл.349, ал.4 ГПК, същият е изнесен на публична продан.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса – дали и кога съдът следва да дава указания на страните за упражняване на техни права и за извършване на определени процесуални действия.
Ответниците по жалбата не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Съгласно дадените с ТР № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, т.2 разяснения релевираното основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
Поставеният от касатора въпрос е във връзка с неговото оплакване, че първоинстанционният съд не му е указал да направи искане за възлагана на процесния имот на основание чл.349, ал.2 ГПК, като според него с това е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което не е отстранено от въззивната инстанция. Същият се позовава на противоречие с Р № 188 по гр.д.№ 5563/13г. на ВКС, ІV г.о., отнасящо се до приложението на чл.7, ал.1 ГПК, без да сочи в какво се изразява това противоречие, нито такова е налице, тъй като с него не е прието, че съдът е длъжен да указва на страните в гражданския процес да предявяват претенции, зависещи единствено от тяхната воля, каквато е възлагателната претенция във втората фаза на делбеното производство, като според съдебната практика такова указание би довело до нарушаване на диспозитивното начало в процеса /чл.6 ГПК/. Към изложението е приложено и определение № 607 по гр.д.№ 539/09г. на ВКС, ІІ г.о. по чл.288 ГПК, което не представлява съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 60 от 27.02.15г., постановено по в.гр.д.№ 733/14г. на Кюстендилския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: