О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
София, 31.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова
гр. дело №526/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Н. Ж.,гр.Р., чрез пълномощника му адвокат С. С., срещу въззивно решение №413/11.10.2017г. по гр. дело №436/2017г. на Окръжен съд – Русе. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди наличието основанията на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК /ред.до ДВ,бр.86/2017г./ за допускане касационно обжалване на решението. Сочат се процесуални нарушения – процесният имот е придобит от касатора по време на брака му с Н. Ж., която като задължителен другар не е участвала в процеса; първоинстанционното решение е постановено от съдия, който е разгледал друг спор между страните, касаещ същия имот; не е зачетена СПН по гр.д.№6488/2014г. на РС-Русе и е нарушен чл.299 ГПК; нарушен е принципът, че всеки може да прехвърли само това, което притежава;не е отчетено, че е извърпшена поправка на нотариалния акт от нотариус, различен от издалия първоначалния акт нотариус като се прибавят още обекти ва прехвърляне; допуснато е пререшаване на спор, приключил със спогодба по гр.д.№331/1991г. на РС-Русе; нарушен е принципът на добросъвестно придобиване на имот, в който е включено процесното мазе, допуснати са нарушения относно приложното поле на придобивната давност като са пренебрегнати правата на неучаствалата съпруга, спрямо която давността е изтекла; допуснати са процесуални нарушения, тъй като са кредитирани показания на заинтересован свидетел.
Ответникът по касация [фирма], [населено място], не изразява становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 420/06.04.2016 г. по гр.дело № 2477/ 2016 г. по описа на РС- Русе. С последното е признато за установено, че ищецът [фирма] е собственик на избено помещение №5 с площ 8,25 кв.м., намиращо се в югозападната част на избения етаж на сграда /подробно описана/, представляващо прилежащо помещение към самостоятелен обект на собственост идентификатор 63427.4.2481.1.2 и ответникът е осъден да предаде на ищците владението на това помещение. Уважен е частично искът по чл.59 ЗЗД за заплащане обезщетение за ползване на имота за период 08.10.2015г. – 05.05.2016г.
Въззивният съд е приел, че с одобрената спогодба по гр.д.№ 331/1991 г. на РС -Русе, е извършена съдебна делба на процесната сграда като са обособени две самостоятелни жилища на първия и на втория етаж ,съответно дял І и дял ІІ,заедно с прилежащи към всеки от тях помещения в сутерена и тавана. Въз основа на сключената спогодба Я. И. е получила в собственост дял ІІ – Ѕ идеална част от дворното място заедно с втория жилищен етаж от двуфамилната и двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 68,40 кв.м,заедно с малко мансардно жилище ,а от мазите-помещение № 5 в югоизточната част на сградата от 8,25 кв.м,заедно с половината от главния вход на жилищната сграда,от стълбището за тавана и за мазата и 55,59% ид.части от общите части на сградата. С нотариален акт №113/1994г. тя е дарила на сина си И. И. описания недвижим имот,а с нотариален акт № 154/2012г. той от своя страна го дарил на майка си. Ищцовото дружество придобило собствеността върху имота чрез продажба,сключена с нотариален акт № 85/2014г. В последния,както и в нотариален акт № 154/2012г. процесното избено помещение не е изрично включено като принадлежаща част от имота. При сключената съдебна спогодба на другите двама съделители ска получили дял І – 1/2 ид.част от дворното място и подобренията в него, заедно с първия етаж от двуфамилната двуетажна жилищна сграда, заедно с коридор, маза, бечова стая и сервизни помещения. Те са дарили този имот на внука си с нотариален акт № 9/1994г., който го е продал на Б. Ж. с нотариален акт № 90/2004г. Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е направил извод, че спорното избено помещение № 5 е собственост на ищцовото дружеството. Приел е, че още с обособяването на двете самостоятелни жилища при извършената съдебна делба то е прилежащо помещение към дял ІІ-ри-жилището на втория жилищен етаж, възложен в дял на съделителката и праводателка на ищеца, видно от подробното описание на имота в споразумителния делбен протокол, както и от приложената и съставляваща неразделна част от него скица на СТЕ. Обстоятелството,че мазето не е изрично посочено в нотариалния акт от 2012 г. не променя статута му на прилежащо към жилището помещение, защото тълкуването на договора води до извод, че дарителят И. И. е прехвърлил на майка си Я. И. правото си на собственост в пълен обем,т.е. с всички прилежащи и обслужващи жилищния имот помещения,в това число и избено помещение № 5. Тя като собственик на дарения имот е прехвърлила на ищеца правото на собственост в пълен обем. За неоснователно е прието твърдението на ответника, че е придобил процесното помещение чрез правна сделка, тъй като праводателите му са му прехвърлили получения при спогодбата дял І недвижим имот – включващ първия жилищен етаж от двуетажната сграда и други прилежащи помещения. Ответникът упражнява фактическата власт върху процесната изба, но е неоснователно доказано възражението му, че я е придобил по давност. От гласните доказателства е установено,че на втория етаж е живяла сестрата на праводателката на ищците до 2006-2007 год. ,която е ползвала и избеното помещение. След 2007г. ответникът бил допуснат да ползва помещението за свои вещи от собственичката му Я. И. и с уговорката да го освободи при продажбата на имота. Следователно ответникът е държал имота по заем за послужване.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., по тълк.д.№182009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В разглеждания случай посочените от касатора въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване. Въпросите, касаещи зачитането на СПН по влязло в сила съдебно решение между страните, не може да се преценят като относими. По делото няма данни за такова съдебно решение. В изложението се сочи гр.д.№6488/2014г. на Районен съд – Русе, но поради липса на приложени съдебни актове и не е ясно какъв спор между страните е разрешен по това дело. Няма данни и за наличие на основанието по чл.22,ал.1,т.5 или т.6 ГПК. Тези въпроси въобще не са повдигани пред въззивния съд и те не са включени в предмета на спора пред него /в с.з. на 12.09.2017г. е оттеглено искането във въззивната жалба за прилагане на други дела, представляващи практика на ОС-Русе/. При това положение не може да се направи извод за наличие на сила на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение, постановено по спор между страните, което да бъде зачетено по реда на чл.299 ГПК. Останалите въпроси също са ирелевантни. Това е така, защото нямат обуславящо значение за изхода на делото. Той е определен от изводите на въззивния съд, че ищецът се легитимира като собственик на процесното мазе, което е прилежащо към неговия жилищен етаж,съгласно образуването на двата самостоятелни дяла още със съдебната спогодба през 1991г. Ответникът не е владелец, а държател на това помещение и не противопоставя на ищеца правно основание за упражняваната върху имота фактическа власт. При това положение е ирелевантен въпросът дали нотариусът, изповядал сделката, с която е прехвърлен имотът, към който принадлежи процесното мазе, или друг нотариус от района по местонахождение на имота, е компетентен да извърши поправка на очевидна фактическа грешка в нотариалния акт относно прилежащото мазе. Въпросът за участието на съпругата на касатора и зачитане правата и в качеството и на задължителен другар в производството е решен в съответствие с ТР №3/2016г., ОСГК. С него е прието, че по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. Ето защо неучастието на съпругата на ответника по иска не рефлектира върху допустимостта на процеса. В останалата си част изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК съдържа само касационни оплаквания, вкл. относно кредитирането на свидетелските показания, които не могат да послужат пряко като основание по чл.280,ал.1 ГПК в производството по селекция на касационната жалба по реда на чл.288 ГПК. За пълнота следва да се посочи, че въззивният съд е обсъдил приетите по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, посочил е кои релеванти факти и обстоятелства установяват те и е направил съответни правни изводи.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съгласно представените доказателства.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №413/11.10.2017г. по гр. дело №436/2017г. на Окръжен съд – Русе.
ОСЪЖДА Б. Н. Ж.,гр.Р., да заплати на основание чл.78 ГПК на [фирма], [населено място], разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 400 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: