О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
София, 31.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова
гр. дело №630/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. М. П., [населено място], [община], чрез пълномощника и адвокат Д. К., срещу въззивно решение №400/20.10.2017г. по гр. дело №466/2017г. на Окръжен съд – Пазарджик. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди наличие основанията по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Поставят се следните въпроси : 1. Налице ли е изпълнение на задължението на съда от разпоредбата на чл.236,ал.2 ГПК, когато съдът избирателно е обсъдил доказателствата и в мотивите на въззивното решение не се съдържа преценка на всички относими доксазателства, доводи и възражения на страните.В хипотезата на отмяна на първоинстанционното решение следва ли въззивният съд да посочи защо не приема изводите на първоинстанционния съд и два посочи грешките му във връзка с преценка на доказателствата. Във връзка с този въпрос се сочат решения на ВКС с твърдение, че обжалваното им противоречи. 2.Може ли придаваем имот да се заеме фактически след като са изтекли сроковете по §8,ал.1 ПР на ЗУТ. Твърди се противоречие с ТР №8/2014г. ОСГК, и ТР №3/2010г., ОСГК.
Ответникът по касационната жалба В. З. А., [населено място], [община], чрез пълномощника си адвокат М. Ш., оспорва жалбите в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, състав на ІІ г.о., констатира следното :
С въззивното решение е отменено решение №123/2017г. по гр.д.№ 1/2017г. на Велинградски районен съд. Постановено е друго, с което е отхвърлен предявеният от Ф. М. П. срещу В. З. А. иск с правно основание чл.54,ал.2 ЗКИР за приемане за установено, че към момента на попълване на кадастралния план на [населено място], имот пл.№1245, кв.10 по плана на [населено място], одобрен със Заповед № 667/2016г., погрешно е заснето в очертанията на нов имот пл.№1245 дворно място с площ 92 кв.м., съсобствено между Ф. П. и наследници на А. Т., вместо като част от имот пл.№270 по ДРП на [населено място] от 1982г.
Въззивният съд е анализирал представените доказателства и е приел, че страните по делото са собственици на съседни имоти. Предметът на спора е реална част от 92 кв.м., погрешно заснета в имот пл.№1245, кв.10 по плана на [населено място]., вместо като част от имот пл.№270. Ищцата е наследник по закон на М. Ю. и А. Ю.. Съгласно приетата техническа експертиза действащият кадастрален, застроителен и регулационен план /ДКРП/ на селото е от 1982г., одобрен със заповед №1289 от 29.07. 1982г., а обезсиленият план на селото е от 1950г., одобрен със заповед №3919 от 28.08.1950г. С влязло в сила решение на Административен съд -Пазарджик е отменена заповед №1183 от 21.08. 2014г. на кмета на [община], с която е отказано да се попълни ДКРП с нов ПИ №1245 в кв.10, в резултат на което е издадена заповед №667 от 25.03.2016г. с която е одобрено попълването на плана с процесния ПИ, като новообразуваният имот е №1245, с площ от 361кв.м. и е идентичен с парцел ХІ-272 в кв.10 по ДКРП от 1982г. и представлява оцифрения парцел ХІ-272. При огледа на място вещото лице е констатирало, че в имот №1245,идентичен с парцел ХІ-272, съществуват сгради и паянтови огради, налице са паянтови огради, храсти и купчини с камъни, несъответстващи на границите по регулация. За уреждане на регулационните сметки за парцел ХІ-272, е съставен протокол №13 от 22.12.1987г. на комисията по чл.265 от ППЗТСУ за оценка на придаваемите части към парцел ХІ-272, собственост на М. А. от шест съседни имота, между които и от имот пл.№270. Заплащането на определената в протокола сума е извършено на 09.02.1988г. с вносна бележка на ДСК, като придаваемата част от имот 270 към парцел ХІ-272 е от 92кв.м, оценена на 184 лв. С протокол от 26.04.1991г. на съдебен изпълнител по изп. д. №249/1990г. е извършен въвод във владение на придаваемите части към парцел ХІ-272, като от издаденото удостоверение №249/1991г. на РС-Велинград е посочено, че въводът във владение е в сила и мястото може да се огради и владее. Съставен е нотариален акт №А-44/1988г., с който М. А. е признат за собственик по регулация на части от имоти придадени към неговия парцел № ХІ-272 с обща площ от 264кв.м. между които са и 92кв.м. от имот пл.№270. При данните за проведена процедура по чл.285 ППЗТСУ по оценка на придаваемото място, определяне размера на обезщетението, дължимо на бившия собственик, надлежното му заплащане, съставения в полза на правоимащия КНА по регулация и извършения въвод от съдебен изпълнител, въззивният съд е приел, че условието за законно заемане на имота, е изпълнено. Регулацията е приложена по съответния ред и придаваемата част е надлежно заета от собственика, който е придобил права в резултат на приключилата отчуждителна процедура. Налице е пряко отчуждително действие на одобрения ДРП по отношение процесната част при действието на ЗТСУ/отм./ в полза на праводателя на ответника. За неоснователни са приети доводите на ищцата, че процесното място е оградено още преди влизането в сила на регулационния план от 1982г. по който то се придава по регулация в собственост на праводателя на ответника и не е ползвано реално от ответника. Процесната реална част от дворищнорегулационния парцел част не е придобита от ответника по давност с оглед площта и от 92кв.м. и разпоредбата на чл.59 ЗТСУ/отм.//., ред. ДВ, бр.29/1973г./, тъй като не отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице, определени с ПП ЗТСУ /ред. ДВ, бр.34/2000г./. Съгласно ТР №3 от 15.07.1993г. по гр.д.№2/1993г.,ОСГК, ВС, дворищно регулационният план следва да се счита за приложен от момента, когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници при хипотезите на чл.33, ал. 1 и 2 ЗТСУ. Понятието „приложен план“ по чл. 32, ал. 1, т. 5 ЗТСУ е относимо не към заемането на придадения имот, а към съвпадането на регулационните линии с имотните граници след заемането на придадените части и владението им, продължило повече от десет години от деня на това заемане, след което не е допустимо изменянето на плана на това основание – чл.33, ал.1 вр. чл.32, ал.1, т.5 ЗТСУ. По силата на дворищната регулация се образуват дворищно регулационни парцели за жилищно и вилно строителство, тоест преобразува се собствеността върху имотите, които се урегулират в собственост върху определените за тях парцели, като се придават части от пълномерни към маломерни имоти за тяхното упълномеряване, както и се създават общи съсобствени парцели чрез урегулиране на имоти или части от имоти по реда на чл.28 и 29 ЗТСУ /отм./. Съгласно чл. 110, ал.1 ЗТСУ дворищно регулационният план има непосредствено отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти (местата с подобренията и насажденията в тях), придадени към парцели на други физически или юридически лица, като това разместване на собственост настъпва още от деня на влизане в сила на дворищно регулационния план. Собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена, тъй като дотогава при евентуалното й изменение или създаване на цялостна нова регулация се изхожда от първоначалното положение на имотите съгласно чл.33,ал.1 и ал.2 ЗТСУ. Това означава, че отчужденията по дотогавашната регулация отпадат с обратна сила и се счита, че към парцела не се е придавал имот на друго лице, или действието й е подчинено на условие от прекратителен характер. Разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗТСУ предвижда опростена алтернатива за отпадане обратното действие на отмяната на предходната дворищна регулация, от която по принцип като законосъобразна ще се изходи при изработване на новия дворищно регулационен план – или ако към датата на откриване на производството по изменение на дворищната регулация придадените имоти са били заети по законоустановения ред (чрез доброволно отстъпване по реда на чл. 111 ЗТСУ или чрез въвод във владение след снабдяване с титул за изпълнение – нотариален акт за собственост по регулация на новия собственик след погасяване вземането за обезщетение на правоимащия бивш собственик по давност съгласно чл.134, ал.3 ЗТСУ) или чрез заплащане на паричното обезщетение за придаваемите се части. При изпълнение на тези алтернативно предвидени изисквания парцелните граници по предходната регулация се приемат за имотни граници, съобразно които ще се изработи новият план, тоест ограничено е при тези предпоставки отпадането с обратна сила на последиците от отчуждителното действие на отменения план. В случая, точно тази правна хипотеза е налице предвид събраните по делото доказателства, обсъдени по-горе. Съгласно ТР №3/2011г. по тълк.д.№3/2010г., ОСГК с изтичането на сроковете, посочени в § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по § 8, ал.1, изр. 2 от ПР на ЗУТ /сега §8, ал.2 от ПР на ЗУТ/ за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. Същевременно с това ЗУТ безусловно зачита регулационните граници на имотите по влезлите в сила и приложени дворищнорегулационни планове като имотни граници /съгласно чл.15, ал. 1 ЗУТ урегулирани веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране, освен в предвидените в този закон случаи/, като въвежда съществено различен режим за промяна на вътрешните регулационни граници между поземлените имоти и за създаване на нови съсобствени имоти, като налага принципа на така наречената „доброволна“ регулация: Съгласно чл. 15, ал. 2, 3, 4 и 5 ЗУТ изменението на подробен устройствен план, касаещо промяна на границите на урегулирани поземлени имоти /тоест придаването на части от един имот към съседен нему имот и образуването на общ урегулиран поземлен имот от два маломерни имота/, се допуска само със съгласието на собствениците на двата имота, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост. Принудително, без съгласието на собствениците, изменение на границите на урегулираните поземлени имоти при действието на ЗУТ се допуска само по изключение- например в хипотезата на чл. 16 ЗУТ. С оглед данните по делото следва да се приеме, че няма каквото и да било основание за прилагането на §8 във връзка с §6 от ПР на ЗУТ, доколкото е налице влязъл в сила и приложен по съответния ред, предвиден в отменените ЗТСУ и ППЗТСУ дворищно регулационен план по отношение на процесното придаваемо място по регулация, който следва безусловно да бъде зачетен. Съгласно § 5, ал.1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. Затова в производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни.В случая, е налице такава трансформация тъй като е налице установено прилагане на регулацията.
Не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Поставеният първи въпрос в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не можи да предпостави допускане касационно обжалване на въззивното решение. Доколкото касае правомощията на въззивния съд като инстанция по съществото на спора, следва да се има предвид, че е съобразена задължителната практика на ВКС, вкл. ТР №1/2013г., ОСГТК. Според нея въззивната инстанция е инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания.Тя е длъжна да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл.235,ал.2 ГПК и чл.236,ал.2 ГПК като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл.263,ал.1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи.Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. В хипотезата на отмяна на въззивното решение следва ли въззивният съд да посочи защо не приема изводите на първоинстанционния съд и два посочи грешките му във връзка с преценка на доказателствата. Вторият въпрос е неотносим към изхода на спора. Въззивният съд е приел, че в случая регулацията е приложена и дали правоимащият е ползвал или не придаваемата част е без правно значение. Ищцата не е собственик на същата част вкл.по давност. Позовал се е и на ТР №3/2011г. по тълк.д.№3/2010г., ОСГК относно приетото по приложението на §8,ал.1 ПР на ЗУТ за неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях като е посочил, че ЗУТ зачита регулационните граници на имотите по влезлите в сила и приложени дворищнорегулационни планове какъвто е настоящият случай. В останалата си част изложението съдържа касационни оплаквания по смисъла на чл.281,т.3 ГПК за необоснованост на решението, която обаче не може да послужи пряко като основание по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението в производството по чл.288 ГПК по предварителна селекция на жалбите.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски в размер на 500 лева, съгласно приложения договор за правна защита.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №400/20.10.2017г. по гр. дело №466/2017г. на Окръжен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Ф. М. П., [населено място], [община], да заплати на В. З. А., [населено място], [община], разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 500 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: