О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
София, 31.07. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети май, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело № 402/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж.”Р.”, [населено място], чрез пълномощника и адвокат А., срещу решение от 21.12.2011г. по гр. дело №3035/2010 г. на Софийския апелативен съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, касаторът поставя въпрос : Влязло в сила решение по преюдициален спор, с което е уважен иск за собственост, създава ли СПН по отношение на последващ приобретател на имота, на който собствеността е прехвърлена след като вписването на исковата молба по преюдициалното дело вече е изгубило своето действие и нотариалният акт за продажба е вписан преди да бъде вписано решението. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с решение № 49/2010г. по гр.д.№ 1668/2008г., ВКС, ІІІ г.о. Касаторът сочи решение №413/2010г. по гр.д.№900/2009г., ВКС, Іг.о. според което когато исковата молба не е била вписана, а е вписано решението по делото, то съобразно чл.115, ал.5 ЗС е налице действие на вписването, но от момента на вписване на решението. Правното положение е идентично, когато исковата молба е вписана, но постановеното по нея решение е представено за вписване след изтичане на предвидения в закона 6 месечен срок.Постановеното решение няма да е противопоставимо на трети лица, ако не бъде представено за вписване, макар да е вписана исковата молба. Според касатора е налице и основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като разглеждането на поставения въпрос ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика и ще се създаде нова по прилагането на чл.298,ал.2 ГПК.Поставя се въпрос дали подлежат на отмяна по реда на чл.537,ал.2 ГПК нотариални актове, в които са обективирани сделки с вещни права, или на такава отмяна подлежат само констативните нотариални актове. Сочат се и се прилагат решения на ВКС.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не изразява становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Третите лица помагачи М. Д. А. и Д. С. А. не изразяват становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното ппроизводство, ВКС, състав на ІІ г.о., констатира следното :
С обжалваното решение е обезсилено решение от 28.02.2011г. по гр.д.№ 445/2010г. на Пернишкия окръжен съд в частта, с която е признал за установено по отношение на [фирма], че Ж. „Р.”, [населено място], е собственик на недвижим имот, представляващ магазин №8, находящ се в изградения от Ж.”Рай” жилищен блок в [населено място], [улица]. В останалата част, с която са оставени без разглеждане, предявените от Ж.”Р.”,Изчислителен център „Т.”, срещу [фирма] искове за отмяна по реда на чл.537,ал.2 ГПК на нотариални актове за продажба на недвижим имот №92/2007г. и №52/2010г. и е прекратено производството по делото, първоинстанционното решение е потвърдено. Въззивният съд е установил, че ищцовата кооперация владее имота, проследил е извършените сделки с имота и анализирал последиците от влязлото в сила решение по гр.д.№1037/2006г. на Пернишки окръжен съд като е приел следното : С решението по посоченото дело по отношение на [фирма] е признато за установено, че Ж.”Р” е собственик на процесния магазин.Влязлото в сила съдебно решение съгласно чл.298,ал.2 ГПК има действие за страните и техните наследници и правоприемници. В качеството си на последващ след влизане в сила на установителното решение приобретател на имота, ответникът [фирма] е правоприемник по смисъла на чл.298,ал.2 ГПК. В отношенията между правоприемниците и противната страна силата на пресъдено нещо важи в същите обективни и времеви предели, както между праводателя и тази страна. Нов иск е допустим, ако е с предмет отричане на признато или към установяване на отреченото със СПН право, основан на факти, настъпили след формирането и. В случая както в исковата молба, така и пред въззивната инстанция след дадени указания за обосноваване на правния интерес от установителния иск, ищецът не се позовава на правнорелевантни за допустимостта на иска факти.Не намира правна опора е разбирането на последния, че ответникът не е правоприемник понеже не е придобил спорното право в хода на процеса по приключилото дело. Безспорно ответникът е последващ приобретател, той е частен правоприемник като е придобил имота от третите лица помагачи, които пък са придобили имота по време на висящия процес при вписана искова молба.Последващият приобретател е обвързан от СПН, ако правоприемството е настъпило по време на процеса, или след формиране СПН, която втора хипотеза е налице.Като не е зачел субективните предели на СПН първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Повдигнатите въпроси относно наличието на СПН не са решени в противоречие със сочената практика на ВКС, нито са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.298,ал.2 ГПК, съгласно която влязлото в сила решение има действие и за техните правоприемници. Посоченото от касатора решение №49/2010г. е неотносимо. С него е прието, че вписването има оповестително-защитно действие и след като не е вписана исковата молба по преюдициалнотото дело, решението което е постановено по него няма действие спрямо трети лица. Решение №413/2010г. по гр.д.№900/2009г., ВКС, І г.о. също е неотносимо тъй като разглежда хипотеза на противопоставимост на трети лица на решението по конститутивен иск с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД, което не е вписано в законния срок предвид извършеното прехвърляне на имота на третите лица след постановяването му, но преди вписването. В настоящия случай се касае за различна хипотеза – прилагане обективните, субективните и времеви предели на СПН при правоприемство в процес, образуван по искова молба на настоящия ищец по иск за собственост като исковата молба е вписана. П. по време на процеса имота е прехвърлил същия след приключване на делото на ответното дружество. То е обвързано от СПН спрямо праводателя му. Така в решение по гр.д.№247/2009г.,ВКС, ІІ г.о. е прието, че приобретателят на права от ответник по вписана искова молба, чиито права са отречени чрез уважаване на иска срещу него, не е трето лице по смисъла на закона.Той е частен правоприемник на спорното право и ако е придобил правата си в хода на висящ процес, е обвързан от СПН на постановеното срещу праводателя му съдебно решение, съгласно чл.121,ал.3 ГПК /отм./. Като е съобразил установената съдебна практика по прилагане пределите на СПН от една страна, а от друга липсата на нови факти, обосноваващи правния интерес на ищеца, който е в имота, да води нов установителен иск за собственост срещу последния приобретател – частен правоприемник на ответника по успешно преведения от същия ищец установителен иск за собственост на имота, въззивният съд не е постановил решението си в противоречие на трайната съдебна практика и относно задължението на съда да извърши преценка за наличието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск. Не са налице основанията на чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК по отношение втория въпрос дали подлежат на отмяна по реда на чл.537,ал.2 ГПК нотариални актове, в които са обективирани сделки с вещни права, или на такава отмяна подлежат само констативните нотариални актове. Въпросът няма самостоятелно значение за изхода на делото и доколкото е обусловен от изхода на установителния иск за собственост,по който не се допуска касационно обжалване, то не може и самостоятелно да предпостави допускане касационно обжалване на решението в съответната част.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат направените разноски, тъй като такива не се претендират.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.12.2011г. по гр. дело №3035/2010 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: