О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 434
София, 31.07. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети юни, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №463/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. Н. и Б. Н. И., [населено място], приподписана от пълномощника им адвокат Ф. Г., срещу решение №49 от 16.03.2012г. по гр. дело №31/2012г. на Сливенския окръжен съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси : възможно ли е живеещият в чужбина съсобственик /сънаследник/ да придобие по давност по смисъла на чл.79 ЗС идеалните части на останалите живеещи в България и владеещи имота съсобственици; налице ли е изгубване на правото на собственост по смисъла на чл.99 ЗС поради изтекла давност в полза на владеещ несобственик, след като давността е била прекъсната преди владеещият несобственик да се е позовал на изтекла в негова полза давност и предвид правилото на чл.120 ЗЗД вр.чл.84 ЗС, че давността не се прилага служебно. Въпросите се поставят в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касация П. И. Н. – Д., [населено място], оспорва жалбата в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение №1014 от 22.12.2011г. на Районен съд – Сливен по гр.д. №5001/2011г. в частта, с която отхвърлен искът с правно основание чл.124,ал.1 ГПК над уважения размер. Постановено е друго, с което е признато за установено по отношение на К. Д. Н. и Б. Н. И., че П. И. Н. – Д. е собственик по наследство и давностно владение на ? ид.ч. от поземлен имот идентификатор №67338.513.65 по КК на [населено място] от 2006г. с площ 301 кв.м., на ? ид.ч. от построената в имота еднофамилна жилищна сграда на два етажа с идентификатор № 67338.513.65.1 с площ 130 кв.м. заедно с ? ид.ч. от таванското и избено помещение в сградата, както и на ? ид.ч. от построената в имота едноетажна жилищна сграда с идентификатор № 67338.513.65.2 с площ 29 кв.м. В диспозитива на решението е отразено, че то инкорпорира и позитивното за ищеца присъждане по необжалваното от ответниците и влязло в сила решение на първоинстанционния съд. С първоинстанционното решение са уважени претенциите на Н. – Д. за ? ид.ч. от първия етаж на двуетажната жилищна сграда от 130 кв.м., ? ид.ч. от сградата с площ от 29 кв.м., както и за 2/5 ид.ч. от дворното място, в което са построени.
Въззивният съд по въззивната жалба само на П. Н. – Д. е приел, че общият наследодател на страните И. Л., поч.1970г. е оставил законни наследници ищцата П. Н. – дъщеря, Н. Н. – син и Б. Л. – съпруга, поч.1981г. Ответниците са наследници по закон на Н. Л., поч.1997г. – негови съпруга и дъщеря. С нотариален акт №12/1952г. И. Л. е продал на сина си Н. масивна къща на два етажа, построена над избата и 145 кв.м. площ застроено и незастроено дворно място като е учредена ипотека, обезпечаваща изплащането на продажната цена. На 11.09.1991г. между П. Н. и Н. Н. е сключена спогодба, с която Н. се отказал от правата си по нотариален акт №12/1959г., а Н. от правата си по завещанието в нейна полза, оставено от майка им и са се съгласили имотите да се считат съсобствени при равни дялове като Н. не може да се позовава на придобивна давност. Със споразумението наследодателят на ответниците доброволно е отстъпил и предал на ищцата владението на половината от процесния имот. Те са започнали да владеят имота като съсобственици при равни дялове, вкл. имотът бил записан в разписния лист на двамата като съсобственици и така са били заплащани и данъците за него. Осъщественото от ищцата владение е продължило и след смъртта на Н., то е манифестирано пред наследниците му и е осъществявано със знанието и без противопоставянето им. С изтичане на 10 години давностен срок ищцата е придобила половината от имота. През последните две години между страните възникнали противоречия, свързано с размера на определеното за ищцата обезщетение за отчуждената част от двора и с това, че тя сложила допълнителна секретна брава на преходна врата между двата етажа. Договорът за продажба от 1959г. не е развален, но Н. е отстъпил доброволно владението на ищцата на половината от прехвърления му имот. Спогодбата е основание за започване и поставя начало на владение от страна на ищцата на отстъпената и част.От този момент тя счита себе си за собственик на отстъпената и част. Обстоятелството, че живее в чужбина не е релевантно за владението, тъй като самите ответници са се съобразявали с правата и, видно от доказателствата по делото, в т.ч. те са държали нейните части и тя е ползвала определената и част /етаж/ и мястото безпрепятствено.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В разглеждания случай посочените от касатора въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване. Това е така, защото нямат обуславящо значение за изхода на делото. То е обусловено от изводите на въззивния съд, че е налице осъществено от ищцата владение на отстъпената и от наследодателя на ответниците половина /1/2 ид.ч./ от имота в предвидения в разпоредбата на чл.79,ал.2 ЗС 10 годишен срок като владението е било явно и спокойно, осъществено със знанието и без противопоставянето на наследодателя на ответниците и на самите тях. При това положение дали е възможно живеещ в чужбина съсобственик да придобие идеалните части на друг съсобственик върху имот в България е неотносимо. Въпросът за прекъсването на давността преди владелецът да се е позовал на изтекла в негова полза давност и прилагането на чл.120 ЗЗД вр.чл.84 ЗС, също е неотносим, тъй като въззивният съд не е обсъждал въпрос за прекъсване на давността по смисъла на чл.116 ЗЗД – чрез признаване на вземането от длъжника, предявяване на иск или възражение, с предприемане на действия за принудително изпълнение. Въззивният съд не е приложил института на придобивната давност служебно, след като ищцата се е позовала на давност чрез предявяване на иска.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответницата по касация не следва да се присъждат разноски поради липса на данни за направени такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №49 от 16.03.2012г. по гр. дело №31/2012г. на Сливенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: