О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
гр. София, 20.10.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 366 по описа на Върховния касационен съд за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частната жалба на С. М. А. от гр. С., чрез пълномощника му адв. З. С. , против определението с № 28 от 5.03.2009 год. по гр. д. № 4262/2008 год. на ВКС, ІІІ г. о., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решеинето на Б. окръжен съд от 25.06.2008 год. по гр. д. № 994/2007 год.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като счита, че неправилно съдът е приел, че предявените искове са оценяеми, което обуславя и неправилното приложение на чл. 280, ал. 2 ГПК. Моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване на разглеждането на касационната жалба.
Другата страна не е взела становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, като обсъди изложените в частната касационна жалба доводи във връзка с данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, същата е в срока по чл. 275 ГПК и е насочена против акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК. Поради това и настоящето производство е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
За да остави без разглеждане подадената против въззивното решение касационна жалба, тричленният състав на ВКС, ІІІ г. о. приел в обжалваното определение, че обжалваемият интерес по делото и по двата предявени иска е под 1 000 лв., поради което и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. Приел, че предявеният установителен иск за собственост върху 1/3 ид. ч. от имот с установената по делото данъчна оценка е с цена на иска 785 лв., а вторият иск за намаляване на дарение до размер на запазената част е с цена 261.67 лв.
Изводът в обжалваното определение се споделя и от настоящия тричленен състав на ВКС, поради което и същото следва да се остави в сила. За разлика от разпоредбата на чл. 218а ГПК /отм./, в която законът предвиждаше изключване от касационен контрол на въззивни решения по парични искове по граждански и търговски дела с определена цена, ограничението по чл. 280, ал. 2 ГПК се отнася за всички дела с обжалваем интерес до определения размер 1 000 лв., т. е. включени са освен паричните, и всички оценяеми искове. Неоснователен е доводът в частната жалба, че предявените по настоящето дело искове са неоценяеми. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 и т. 4 ГПК, приложим към спорния въпрос с оглед подаване на касационната жалба при действието на новия ГПК, искът за собственост и този за възстановяване на запазена част при оспорване на договор с предмет вещни права, имат цена, определена от данъчната оценка на имота или ако няма такава – от пазарната цена на вещното право. В случая имотът има данъчна оценка и с оглед предявените искове с предмет идеални части от него правилно съдът в обжалваното определение е констатирал липсата на обжалваем интерес над 1 000 лв., за да подлежи въззивното решение на касационно обжалване.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК е формулирана императивно, поради което и неоснователно жалбоподателката поддържа довод за формалното й приложение. Исковете са уважени, както следва – установителния иск за 1/3 ид. ч. от имота и искът за възстановяване на запазена част от наследството с 1/3, поради което и обжалваемият интерес на касатора се определя по посочения в закона критерий за цената на иска. Законът не предвижда други критерии за определяне на понятието обжалваем интерес, вкл. и субективни такива, поради което и доводите в жалбата са неоснователни.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определението с № 28 от 5.03.2009 год. по гр. д. № 4262/2008 год. на ВКС, ІІІ г. о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на С. М. А. срещу решението на Б. окръжен съд от 25.06.2008 год. по гр. д. № 994/2007 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.