Определение №438 от 30.11.2016 по търг. дело №53505/53505 на 2-ро гр. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
София, 30.11.2016 г.

Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение в закрито заседание на пети октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Първанова т. д. № 53505 по описа за 2015г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище [населено място], чрез пълномощника му адвокат В. Б., срещу въззивно решение № 230 от 07.08.2015 г. по т.д. № 141/2015 г. на Апелативен съд – Велико Т.. С обжалваното решение е потвърдено решение № 23 от 19.03.2015 г. по т.д. № 46/2014 г. на Окръжен съд – Ловеч. С последното е отхвърлен предявеният от касатора против [община] иск за сумата от 59 806, 27 лева, представляваща възнаграждение по договор за озеленяване и поддържане на зелени площи, градинки и паркови пространства на територията на [населено място], сключен след проведена процедура по ЗОП(отм.), съединен с иск по чл. 86 ЗЗД за лихва за забава за периода 28.05.2014 г. – 18.07.2014 г. в размер на 850,90 лева, ведно със законната лихва върху общия размер на исковата претенция от датата на подаване на исковата молба.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 1, т. 2 ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по приложението на чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 20 ЗЗД в противоречие с приетото в решение от 12.12.2007 г. по В. № 59/2007 г., решение от 06.11.1998 г. по М. № 23/1998 г. и решение № 1242 от 07.07.1997 по гр.д. № 1288/1996 г. на ВКС, V г.о., поради което е налице противоречиво решаване на въпросите от съдилищата.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от насрещната страна [община], чрез процесуалния представител юрисконсулт Д., в който се поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.Изложени са подробни съображения за липсата на общото основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
Въззивният съд е приел, че страните, след проведена процедура по ЗОП(отм.), на 19.07.2004г. са сключили договор за озеленяване и поддържане на зелените площи на територията на [населено място], със срок от десет години, считано от 01.01.2005 г. Ищецът – изпълнител извършил допълнителни дейности извън рамките на предвидената годишна задача за 2013 г., които възлизат на 59 806,27 лева, съобразно приетото по делото експертно заключение. За тях ищцовото дружество издало фактура №3948/03.01.2014г., която не е отразена в счетоводството на общината -възложител. Искът е неоснователен, с оглед клауза на чл.18 от договора и приложението на чл.16,ал.3 ЗОП (отм.), в редакцията му към момента на сключване на договора. Съгласно договореното, извършването на допълнителни работи е възможно само при наличие на допълнителни бюджетни средства, а съгласно разпоредбата на чл. 16 ЗОП (отм.) – възложителят взема решение за възлагане на обществена поръчка чрез процедура на договаряне, за допълнителна услуга, не по- късно от една година от възлагане на обществената поръчка, ако първата поръчка е възложена при открита процедура и възложителят е предвидил възможност за възлагане на допълнителна услуга, при условие че допълнителните работи не са на стойност 30 % от основните. В разглежданата хипотеза е установено, че процесните работи са извършени като допълнителни след изтичането на повече от една година от възлагане на поръчката, а стойността им надхвърля предвидената от закона стойност.
Настоящият състав на ВКС, II, г.о. намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разясненията, дадени в ТР №1/2010г. по тълк.д. №1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора и да е от значение за решаващата воля на съда, както и да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е посочен конкретен въпрос, които да е от значение за изхода на делото. Касаторът не е конкретизирал по какъв начин поддържаното произнасяне по приложението на чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.20 ЗЗД има значение за изхода на делото, каква е връзката с предмета на спора. Следва да се отбележи, също че приложените арбитражни решения не могат да обосноват специалната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно разясненията на т.3 от ТР №1/2010г. по тълк.д. №1/2009г., ОСГТК, те не са практика на съдилищата, по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 или т.2 ГПК. При това положение те не могат да се зачетат като неотносими съдебни актове, които да обусловят допускане касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на настоящото производство и формулираното искане, в полза на насрещната страна по касационната жалба следва да се присъдят разноски на основание чл.78, ал.8 ГПК в размер на 1987,29 лева, съобразно минималните размери по чл.9, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 230 от 07.08.2015 г. по в.т.д. № 141/2015 г. на Апелативен съд – Велико Т..
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя К. Г. Д. да заплати на [община] сумата от 1987,29 лева – разноски за производството по чл.288 ГПК.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар