Определение №44 от по ч.пр. дело №1172/1172 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 44
 
София  24.10.  2008 г.
 
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско   отделение,  в  закрито  заседание   в състав:
 
 
 
           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН СТОЕВ
                                             ЧЛЕНОВЕ:   БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА                                                                                  
                                                                 ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
                           
                      
изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело № 2576/2008 г.
                                    Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. Д., с. М., област Смолян, срещу въззивно решение от 11.04.2008г. по гр.дело № 113/2008 г. на Смолянския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществен материалноправен и процесуално правен въпрос, които са решавани противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Съществените въпроси се отнасят до установяване материалноправната легитимация на ищците по иск с правно основание чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ и за признаване правото на собственост към момента на образуване на ДФГ и доказателственото значение на списъци на горопритежателите. Касаторът се позовава на съдебни решения, по които въз основа на същите документи исковете са уважени. Изложени са и доводи за неправилност на решението.
Ответниците по касация Д. л. Пампорово, Д. л. – Смолян, Общинска служба „З”- Смолян и Р. управление на горите – Смолян, не изразяват становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решението от 15.12.2007г. по гр.д. № 527/2007г. на Смолянския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от А. П. Д. иск по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ за гора с площ 33,4 дка в ревир «Хаджийско», землище на с. М..
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Въззивният съд е приел, че въпреки представената С. карта на ревир „Х” и списък на горовладелците, които притежават частни гори, не може да се установи правото на собственост на ищеца, тъй като в тях не се съдържа информация за имената на собствениците на отделни части, а общо е посочено местонахождение, граници и площ на ревира. От представеното към касационната жалба влязло в сила решение от 11.01.2008г. по гр.д. № 445/2007г. на Смоленския окръжен съд е видно, че по иск с правно основание чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ относно гори от същия ревир в същата местност, е приета доказана материалноправна легитимация на ищеца въз основа на стопанска карта и списъци на горопритежатели, а не на ползуватели.
С оглед изложеното следва да се приеме, че е налице противоречиво решаван от съдилищата правен въпрос относно съществуването или несъществуването на спорното право, поради което е налице визираното в касационната жалба основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.04.2008г. по гр.дело № 113/2008 г. на Смоленския окръжен съд, по жалба на А. П. Д., с. М., област Смолян.
Делото да се докладва на Председателя на ІІ г.о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
 

Оценете статията

Вашият коментар