О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№449
София, 06.11.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 04.10.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1118/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№5092/52281/27.11.2016г.,подадена от И. К. Ц.,чрез пълномощника му адвокат П. М.,против решение от 13.10.2016г. на Окръжен съд,гр.М.,постановено по гр.д.№317/2015г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение от 19.06.2015г., постановено по гр.д.№514/2014г. по описа на Районен съд,гр.Л.-за допускане съдебна делба между И. К. Ц.,П. Б. С.,В. И. Г.,Д. И. И.,П. И. Д.,Б. С. Д.,Б. И. К.,Л. Т. Д.,З. П. К.,С. Я. Д.,П. В. Д.,Я. В. Д.,Е. Л. П.,Ж. Л. А.,С. С. И.,М. С. С.,И. В. Д.,С. С. Д.,С. Д. Д.,К. Ф. Д.,Д. Ф. Д.,И. Ц. Ч.,К. Ц. Б.,Рода Ц. К.,П. Ц. К.,Й. Р. К.,Б. Р. К.,В. Г. О.,М. Д. М.,Н. Д. Н.,Н. Д. Н.,П. К. С.,К. В. С.,В. К. П.,С. З. Т.,М. З. В.,Н. Т. Т.,Л. П. Х.,Т. И. Р.,В. И. С.,Л. Т. П.,Р. Л. И.,Д. Ц. Г.,П. М. Г.,М. П. А. и Д. П. А.,по отношение на седем броя недвижими имоти,останали в наследство от Р. К. Ц.-поч.08.04.1952г.,представляващи земеделски имоти,правото на собственост спрямо които е възстановено по реда на ЗСПЗЗ,всички находящи се в землището на [населено място],при права,описани в решението,в обжалваната му част-относно правата на страните по допуснатите до делба имоти.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон,при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.
С решаващите си мотиви,съдът е посочил,че ищецът И. К. Ц. твърди,че притежава по- големи права от останалите съделители,тъй като в полза на неговия наследодател К. Р. Ц.-поч.05.03.1985г.е било направено през 1937г. Публично нотариално завещание от общия наследодател на страните Р. К. Ц.,с което последният е завещал в полза на единствения си син К. Ц. четири броя земеделски недвижими имоти и част от дворно място,описани в същото.Съдът се е позовал на данните по съдебно-техническата експертиза по делото,според която през 1940г. е извършена комасация на земите в землището на [населено място],обхванала и земеделските земи,собственост на общия наследодател Р. К. Ц.-поч.08.04.1952г.,като всички земеделски имоти,включително и тези предмет на публичното завещание, последният внесъл в ТКЗС на 29.12.1950г., и с решения :№378/12.09.1995г. и №378 А/12.09.1995г. на ПК на наследниците Р. К. Ц.,е възстановено правото на собственост на описаните в исковата молба земеделски земи.Съдът е отбелязъл,че спорния въпрос е как да бъдат определени правата на наследниците на общия наследодател Р. Ц., с оглед настъпилата реституция по реда на ЗСПЗЗ-по правата на член 5-9 ЗН,или се зачетат повече права на ищеца И. Ц.,придобити в резултат на наследствено правоприемство от баща му по силата на публичното завещание от 1937г.,т.е. правата му като наследник по закон и едновременно с това правата му по завещание върху определена част от наследството.Съдът е посочил,че представеното публично завещание има характер на завет по смисъла на член 16,ал.2 ЗН,като във връзка с това се е позовал на приетото с т.3 на ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС,според което частните завещателни разпореждания на земеделски земи,собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ,не се обхващат от приложното поле на член 90 а ЗН,а реституираните по ЗСПЗЗ земеделски земи съставляват новооткрито наследство според дефиницията на член 91 а ЗН.Съдът е приел,че в настоящия случай,наследството,останало от общия наследодател Р. Ц. е открито през 1952г.,към който момент имотите,предмет на завета са били внесени в ТКЗС,не са съществували в реални граници, и направеният завет не е породил действие,поради което е стигнал до извода,че не следва да се взема предвид публичното завещание от 1937г.,а правата на съделителите следва да се определят според наследствените им права-съобразно разпоредбите на член 5-9 ЗН.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване ,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че са налице предпоставките на член 280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК,като формулира материалноправни и процесуалноправни въпроси,които според него намира за релевантни,отразени в точки 1-4 от изложението.
В първите две точки- 1 и 2,касаторът поставя въпроси относно правното значение за съдилищата на решенията на Конституционния съд по нормения контрол за конституционосъобразност по член 149,ал.1,т.2 от Конституцията,както и последиците при наличие на противоречие между мотивите,развити в решения на КС по член 149,ал.1,т.2 от Констиуцията и тълкувателните решения на ВКС,както и задължителната практика на ВКС,с оглед приложението ми при разрешаване на гражданскоправния спор.
Съгласно приетото с т.2 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,основание по член 280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение,правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС,с тълкувателни решения на общото събрание на гражданската колегия на ВС,постановени при условията на чл.86,ал.2 ЗСВ,обн.ДВ бр.59/22.07.1994г./отм/,с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии,на общото събрание на гражданска колегия,на общото събрание на търговската колгия на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.
Освен,че така формулираните като правни въпроси от касатора в изложението му,са неотносими към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,същите и по същността си не представляват правни въпроси по смисъла на приетото с т.1 на горепосоченото тълкувателно решение на ВКС.
По отношение на въпросите,формулирани от касатора в следващите две точки от изложението му- 3 и 4,свързани с това дали е приложим член 19,ал.1 ЗН към настоящия казус и и може последната да се тълкува разширително като се прилага и към казуси като настоящия,касационният съд намира,че приетото с решаващите мотиви в тази връзка е в съответствие със задължителната практика на ВКС-Тълкувателно решение №1/2004г. на ОСГК на ВКС,а сочената от касатора съдебна практика на ВКС,обективирана в цитираните и приложени решения на ВКС в производството по член 290 ГПК е неотносима,тъй като е свързана със значението и зачитането на направено универсално завещание,каквато хипотеза не е налице в настоящия спор.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.10.2016г. на Окръжен съд,гр.М.,постановено по в.гр.д.№317/2015г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: