О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
гр. София, 08.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. д. № 3777 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 9889/16.11.2018 г. от Т. Г. Т., [населено място], действащ чрез пълномощник адвокат А. Т., за изменение на определение № 139/23.10.2018 г. по гр. д. № 3777/2018 г. по описа на ВКС, II г. о., в частта за разноските. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на присъдените на адвокат С. С. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА разноски за оказана безплатна адвокатска помощ в производството по чл. 307, ал. 1 ГПК, в размер на 1 527 лева. Моли се същите да бъдат намалени с оглед предмета на спора, фактическата и правна сложност на делото и действително реализираната от процесуалния представител защита.
Ответникът по молбата – И. Ц. М., чрез адвокат С. С., в писмен отговор по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК изразява становище за неоснователност на молбата за изменение на определението в частта за разноските, като моли същата да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., за да се произнесе взе предвид следното:
Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С посоченото по – горе определение на Върховния касационен съд, II г. о., постановено в производство по чл. 307, ал. 1 ГПК, е оставена без разглеждане молбата на Т. Г. Т. за отмяна на влязло в сила определение № 295/27.07.2016 г. по в. ч. гр. д. № 343/2016 г. по описа на Апелативен съд – Велико Т. и е прекратено производството по делото. В отговора на молбата за отмяна ответникът по същата – И. Ц. М., действащ чрез пълномощник адвокат С. С., е направил искане за присъждане на разноски за производството по отмяна, като е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство, осъществявано безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата /ЗА/.
Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респективно при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, а съобразно задължителните указания на т. 3, ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ограничение и е свободен да намали възнаграждението най – много до предвидения в същата наредба минимален размер. Фактическата сложност се обуславя от широкия кръг обстоятелства, които се изследват и установяват в съдебното производство като релевантни към правния спор, а правната сложност произтича от преценката за основателността на претенциите. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът има право на адвокатско възнаграждение за оказваната от него правна помощ и съдействие в случаите по чл. 38, ал. 1, т. 1 – т. 3 ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, като съдът определя възнаграждението в размер не по – нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. В конкретния случай присъденият размер на адвокатското възнаграждение на адвокат С. С. за осъщественото процесуално представителство при условията на чл. 38 ЗА на И. Ц. М., изразяващо се в подаване на отговор на молба за отмяна, е съобразен с цената на иска – 50 183,70 лв. (определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК), разпоредбите на чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4, вр с ал. 5 и чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., както и с фактическата и правна сложност на делото. Разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от Наредбата следва да намери приложение и по отношение на изготвянето на отговор по молба за отмяна на влязло в сила определение без процесуално представителство, каквато е настоящата хипотеза. Ето защо молбата за изменение на определението в частта му за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 9889/16.11.2018 г. от Т. Г. Т. за изменение на определение № 139/23.10.2018 г. по гр. д. № 3777/2018 г. по описа на ВКС, II г. о., в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: