Определение №460 от 3.11.2009 по ч.пр. дело №386/386 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№.460
 
   гр. София,03.11..2009 год.
 
    В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и девета година, в състав:
 
                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                                           ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                                   СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
 
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 386/2009 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
           
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на Д. С. К. и Т. С. Т. от гр. В., чрез пълномощниците им адвокатите Сн. С. и С. С. , против въззивното определение от 2.06.2009 год. по ч. гр. д. № 468/2009 год. на Д. окръжен съд. С него е оставено в сила определението от 28.04.2009 год. по гр. д. № 98/2009 год. на районния съд – гр. Г., с което е прекратено производството по предявения от жалбоподателите против ОбСЗ – гр. Г. иск за признаване за установено, че тяхната наследодателка е притежавала 50 дка земеделска земя в землището на с. С. към момента на образуване на ТКЗС, като недопустимо.
Жалбоподателите поддържат становище за незаконосъобразност на обжалваното определение, като считат, че искът им е предявен на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, срещу държавата, в лицето на Общинската с. по земеделие, поради което е и допустим. Молят същото да бъде отменено и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване процесуалните действия по разглеждане на иска.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, т. е. налице е хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, като твърдят, че въззивният съд е постановил акта си в противоречие на практиката на ВКС, цитирайки ТР № 47/63 год. на ОСГК на ВС. Не сочат конкретния правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие на горното тълкувателно решение.
Съдът, в настоящия си състав, като взе предвид доводите на жалбоподателите и данните по делото, намира следното:
Въззивният Д. окръжен съд, за да остави в сила определението на първоинстанционния съд, с което производството е прекратено като недопустимо, е приел, че изложените в обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства обосновават правната квалификация на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, срокът за предявяването на който е изтекъл на 14.05.2007 год., съгласно параграф 22 ПЗР на ЗСПЗЗ /обн. Д. в. бр. 13/2007 год./. Искът е предявен на 24.04.2009 год., т. е. далеч след изтичане на преклузивния срок, поради което и производството по него е недопустимо.
В частната жалба жалбоподателите поддържат твърдение, че искът е установителен за собственост на спорния имот, предявен против държавата, в лицето на Общинската с. по земеделие, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. За да се отговори на този довод, следва да са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, в случая поддържаното такова по т. 1. От цитираната съдебна практика не може да се обоснове извод за наличие на решен в проитворечие с нея въпрос относно допустимостта на предявения иск за право на собственост върху описания земеделски имот в лицето на наследодателката М. К. към момента на образуване на стопанството в с. С.. Л. твърдения същият да е бил зает и актуван като държавен, поради което и цитираното тълкувателно решение и разясненията в него са неотносими към въпроса, решен от въззивния съд. А същият касае недопустимостта да се предяви иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ след изтичане на преклузивния срок, предвиден след изменението на закона, по който въпрос не се поддържа довод за противоречие с практиката на ВКС, поради което и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение. Оплакванията на жалбоподателите за неправилна квалификация на предявения иск представляват доводи за неправилност на въззивното определение, поради което и не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното определение № 240 от 2.06.2009 год. по ч. гр. д. № 468/2009 год. на Д. окръжен съд, по подадената от Д. С. К. и Т. С. Т., чрез адвокатите Сн. С. и С. С. , жалба против него.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *