Определение №466 от 23.12.2008 по ч.пр. дело №1422/1422 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 466
 
София  23.12.  2008 г.
 
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско   отделение,  в  закрито  заседание   в състав:
 
 
 
           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН СТОЕВ
                                             ЧЛЕНОВЕ:   БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА                                                                                  
                                                                 ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
                           
                      
изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова ч. гр. дело № 1422/2008 г.
                                    Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Л. К., град К. , срещу определение от 17.07.2008г. по ч.гр.дело № 2171/2008г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение на Карловския районен съд от 05.06.2008г. по гр.д. №77/2008г. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД – за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, обективиран в съдебна спогодба от 24.02.1997г. по гр.д. № 152/97г. до размера на 2/9 ид.ч. от недвижим имот.
Жалбоподателят излага доводи за наличие на основания за допускане на обжалване пред Върховния касационен съд по чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В обжалваното определение има произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос, а именно за разваляне по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД на договор за доброволна делба, поради неговото неизпълнение и допустимост на иск за разваляне на такъв договор, предявен от един от съделителите срещу друг съделител, без участие на други страни в договора. Правилното решаване на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона, а освен това въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС – Р № 577/05.06.2001г. по гр.д. №21/2001г.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С определение от 17.07.2008г. по ч.гр.дело № 2171/2008г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено определение на Карловския районен съд от 05.06.2008г. по гр.д. №77/2008г. за прекратяване производството по делото, с оглед недопустимостта на предявения иск за разваляне на договор за доброволна делба, поради неучастие на всички съделители в производството по разваляне на договора. Прието, е че общият наследодател на ответниците Г. К. е получил в реален дял със съдебна спогодба по гр.д. № 152/1997г. недвижим имот като ищецът и другите съделители са му прехвърлили своите дялове в имота, срещу поето от него задължение да гледа и издържа съделителката С. П. не е изпълнил задълженията си по договора и той е бил развален по съдебен ред до размера от 14/36 ид.ч. по иск на С. К. Искът е предявен за 2/9 ид.ч. с оглед правата на ищеца. Съдебната спогодба е сключена между ищеца, Г. К. , С. К. , и по естеството си представлява договор за делба. Претендираното частично разваляне на договора без участие на третата съделителка С. К. е недопустимо. Недопустимо е развалянето само между част от съделителите. Единствената възможна последица е възстановяване съсобствеността между тримата съделители при едно и също съотношение на правата.
Налице са предвидените в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК хипотези за допускане на касационно обжалване на определението. Според разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, в които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван е противоречиво от съдилищата или пък е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. С приложеното към жалбата решение на ВКС е прието, че с договор за делба един от съделителите може да поеме задължението да издържа и да гледа друг съделител. В този случай съделителят, който получава делбения имот е длъжник по задължението за издръжка и гледане. Съделителите, които не получават друго уравнение имат положението на уговарящи, а съделителят, който ще бъде издържан и гледан, е кредитор за своя дял и бенефициер за дяловете, прехвърлени от уговарящите. Съделителят – приобретател, е длъжник не само на този, когото ще гледа, но и на другите съделители. Майката, която ще бъде гледана, има качеството на бенифициер, тъй като останалите са договоряли в нейна полза прехвърлянето на своите дялове, поради което по отношение на техните части тя не би могла да иска разваляне на договора. Това могат да го направят те, съобразно правата им, произтичащи от договора.
Налице са посочените от жалбоподателя основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението. Даденото разрешение на съществения правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, т.е. за еднообразното му тълкуване, което по начало е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика. Приетото от въззивния съд не съответства на други разрешения в установената съдебна практика. Следва да се има предвид, че в конкретния случай майката е упражнила потестативното си право да развали договора поради неизпълнение за своята част и е налице влязло в сила съдебно решение. Не намират правна опора изводите на въззивния съд, че неучастието и в качеството и на необходим другар в настоящото производство, предявено от третия съделител, прави това производство недопустимо. Това е така, защото съдът служебно следи за участието на надлежните страни в процеса. При положение, че е налице хипотезата на необходимо другарство, то необходимият другар следва да се конституира от служебно от съда, като се гарантира участието му в процеса като главна страна. Изложеното по-горе налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на следващите се процесуални действия от първоинстанционния съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 17.07.2008г. по ч.гр.дело № 2171/2008г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение на Карловския районен съд от 05.06.2008г. по гр.д. №77/2008г.
Връща делото на Карловския районен съд за продължаванена съдопроизводствените действия.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
2.
 

Оценете статията

Вашият коментар