О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
София 23.12. 2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова ч. гр. дело № 1601/2008 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК вр. чл. 280, ал.1, т.1 е т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. М. Д., С. М. Д. и Ф. С. П. , град В. , срещу определение от 12.03.2008г. по ч.гр.дело № 377/2008г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила определение на Варненския районен съд от 20.12.2007г. по гр.д. №8295/2006г. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото поради недопустимост на установителен иск за собственост поради липса на правен интерес.
Жалбоподателят излага доводи за наличие на основания за допускане на обжалване пред Върховния касационен съд по чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В обжалваното определение има произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос, а именно за недопустимост на предявения установителен иск за собственост, когато спорното право може да бъде предявено с осъдителен иск. Не е налице основателен мотив за прекратяване на производството. Исковата молба отговаря на изискванията на чл.98 ГПК. В нея е посочено правното основание, на което е предявен искът – чл.108 ЗС. Посочването в молбата-уточнение, че предявеният иск е положителен установителен за право на собственост, не променя обстоятелството, че е предявен и осъдителен иск, тъй като не е налице отказ от този иск.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С определение от 12.03.2008г. по ч.гр.дело № 377/2008г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила определение на Варненския районен съд от 20.12.2007г. по гр.д. №8295/2006г. за прекратяване производството по делото, поради недопустимост на предявения установителен иск за право на собственост. Въззивният съд е приел, че липсва правен интерес от установителния иск, след като ответниците владеят имота и за ищеца има възможност да предяви осъдителен иск.
Фактически невярно е твърдението на жалбоподателите, че е налице предявен иск по чл.108 ЗС, тъй като разпоредбата на чл.108 ЗС фигурира само в титулната част на исковата молба, но не и в нейния петитум. Последният изрично е формулиран като иск за установяване правото на собственост. С оглед дадени указания за уточняване основанието на правото на собственост, вида на търсената защита и обстоятелствата, кой ползва имота, е направено уточнение, че ответниците са в имота и предявените искове са положителен и отрицателен установителен за собственост. Впоследствие е направен отказ от отрицателния иск.
Приложените определение на ВКС по допустимост на отрицателен установителен иск за собственост, какъвто не е настоящият, и определения на други съдилища, с които е прекратено производството по сходни дела по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ вр. §4к ПЗР ЗСПЗЗ и §4а ПЗР и решения за отхвърляне на отрицателен установителен иск, са неотносими към настоящия спор.
Според разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, в които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Неоснователно се поддържа в частната жалба, че с обжалваното определение има такова произнасяне. Това е така, защото с посоченото от жалбоподателя определение на ВКС не се разглеждат въпроси, относими към настоящия спор, а оттук и приетото от въззивния съд не е в противоречие с даденото разрешение в цитираната практика на ВКС. При това положение следва да се приеме, че позоваването от жалбоподателя на приета в противоречие с практиката на ВКС теза на въззивния съд е неоснователно. Оттук следва, че не е налице визираното в частната жалба основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Приложените към жалбата определения на Варненски окръжен и Варненски районен съд са за прекратяване на производства по искове за установяване правото на собственост по чл.97, ал.1 ГПК поради липса на правен интерес от водене на положителен установителен иск, а решенията са по предявени отрицателни установителни искове за собственост по реда на чл.97, ал.1 ГПК /отм./. Последните са ирелевантни за настоящия спор, а първите установяват последователна практика на съдилищата за прекратяване производството по делото по установителен иск при липса на правен интерес от търсената защита, с оглед възможността за предявяване на осъдителен иск, какъвто е и настоящият случай.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на частната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на определението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 12.03.2008г. по ч.гр.дело № 377/2008г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила определение на Варненския районен съд от 20.12.2007г. по гр.д. №8295/2006г. по частна жалба на Р. М. Д., С. М. Д. и Ф. С. П. , град В.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.