Определение №467 от 9.7.2019 по тър. дело №1550/1550 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
София, 09.07.2019 година

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 25.06. 2019 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1550/2019 година,
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Х. Д. Я., З. И. Я. и Й. И. С., тримата от [населено място], против въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 116 от 26.02.2019 г., по в.т.д. № 1368/2018 г., с което е потвърдено решението на Старозагорския районен съд № 932 от 16.08.2018 г., по гр.д. № 2561/2016 г. за уважаване на предявените от „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, със седалище [населено място], срещу настоящите касатори, в качеството им на ответници, обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, вр. с чл. 432, ал. 1 от ТЗ, чл. 138 от ЗЗД, по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за следните суми, представляващи неизпълнени задължения по договор за банков кредит от 04.09.2008 г. и сключени към договора Анекс № 1 от 10.03.2011 г. и Анекс № 2 от 04.12.2012 г.: главница в размер на 18 627.73 лв., от които редовно падежирала главница, формирана от неплатени вноски с падежи от 15.07.2014 г. до 15.05.2016 г. – 2 747.34 лв., и предсрочно изискуема главница в размер на 15 880.39 лв.; редовна /възнаградителна/ лихва в размер на 4033.03 лв., начислена за периода от 15.08.2014 г. до 02.06.2016 г., вкл.; наказателна лихва /неустойка/ в размер на 545.88 лв., начислена за периода от 15.07.2014 г. до 02.06.2016 г., вкл.; разход за куриерски услуги в размер на 72 лв., ведно със законната лихва върху сумите, начиная от 03.06.2016 г. до окончателното им изплащане.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторите се позовават на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК, по отношение на конкретно формулирани правни въпроси, свързани с приложението на чл. 269, изр. второ ГПК и на чл. 147, ал. 1 ЗЗД.
Насрещната по касационната жалба страна, чрез пълномощника си юрк. П. Т., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК възразява по допускане на касационното обжалване, излагайки съображения за отсъствие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Алтернативно изразява несъгласие и с въведените касационни основания, оспорвайки основателността им.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността й, е подадена в рамките на установения от законодателя преклузивен срок и от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Съгласно нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК в правноважимата й редакция /ДВ бр. № 86/2017 год./, от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационен контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 20 000 лв. за търговски дела, във втората от които категории попада и обжалваното решение на Старозагорския окръжен съд, предвид произхода на претендираното вземане – арг. от чл. 286, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 287 ТЗ. Касае се до обективно кумулативно съединени осъдителни искове, поради което за приложението на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е меродавна цената на всеки един от тях, а не общият сбор на цените им.
Според трайната практика на ВКС, всякога, когато главната искова претенция е с предмет, право или правоотношение, породено или отнасящо се до търговска сделка – сключване, тълкуване, действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване или последиците от прекратяването, респ. развалянето й, делото следва да се квалифицира като търговско – понятие, значително разширено спрямо понятието „търговска сделка“. Следователно и преценката за допустимост, която касационната инстанция е длъжна да извърши в производството по селектиране на касационните жалби, е с оглед на установения от закона минимум от 20 000 лв. като цена на иска.
Липсата на създаден от законодателя ред за инстанционен контрол над въззивния съдебен акт на Старозагорския окръжен съд, изключва в полза на Х. Д. Я., З. И. Я. и Й. И. С. да е надлежно възникнало потестативно процесуално правомощие на касационна жалба, поради което подадената от касаторите такава с вх. № 5104 от 11.04.2019 г. се явява процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане.
С оглед изхода на делото в касационната инстанция, на ответната по касационната жалба страна, на осн. чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 4 ГПК, следва да бъдат присъдени претендираните в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК деловодни разноски за настоящото производство, възлизащи на сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ отделение, Търговска колегия, на осн. чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, касационната жалба на Х. Д. Я., З. И. Я. и Й. И. С., тримата от [населено място], подадена против въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 116 от 26.02.2019 г., по в.т.д. № 1368/2018 г.
ПРЕКРАТЯВА, като недопустимо, производството по т.д. № 1550/ 2019 год. на второ търговско отделение на ВКС.
ОСЪЖДА Х. Д. Я., З. И. Я. и Й. И. С., тримата от [населено място], да заплатят на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, със седалище [населено място], сумата от 100 лв. /сто лева/, деловодни разноски за настоящото производство, формирани от дължимо юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар