О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
гр. София, 13.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1493/09г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. А. П., В. К. И., Р. К. Ч., И. Б. С., З. М. С., В. Б. С. и Б. Б. С. от гр. С. срещу въззивно решение от 06.08.09г., постановено по гр.д. № 3/09г. на Софийския градски съд, ВО, ІVг състав с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение от 14.10.08г. по гр.д. № 26646/06г. на Софийския районен съд, 32 с-в, с което са отхвърлени предявените от Е. А. П., В. К. И., Р. К. Ч., И. Б. С., З. М. С., В. Б. С. и Б. Б. С. против “Н”А. , гр. С. и “ШЕЗ” Е. гр. С. за признаване за установено на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ по отношение на първия ответник, че ищците са собственици на ливада с площ от 3, 057 дка, находяща се в строителните граници на гр. С., ж.к.”Д”, местността “С”, съставляваща имот пл. № 9* по картата на землището и за осъждане на втория ответник да им предаде владението върху имота на основание чл.108 ЗС.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците в първоинстанционното производство не са установили по делото техният наследодател А да е бил собственик на процесния имот към момента на обобществяването на земята и че постановеното в тяхна полза решение на поземлената комисия № 75 от 10.01.2002г. не е противопоставимо на ответниците, които не са били страна в административното производство пред комисията и същото не разпростира действието си спрямо тях. С оглед на това е прието, че предявените искове са неоснователни.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса може ли в производство по ревандикационен, респ. установителен иск за собственост, основан на земеделска реституция, ответникът да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че наследодателят им не е бил собственик на имота към момента на обобществяването на земята, ако самият той не заявява такива права към същия момент, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Поставеният от касаторите правен въпрос е обусловил решаващата воля на съда и е от значение за изхода на делото, а в представеното от тях Р № 122 от 17.03.06г. по гр.д. № 2436/04г. на ВКС, ІVа г.о. същият е решен по друг начин, като е прието, че в тази хипотеза ответникът не може да оспорва легитимацията на ищците.
Доколкото въззивният съд не е взел различно от взетото с ТР № 1/97г. на ОСГК на ВКС становище по въпроса за действието на решенията на поземлените комисии (сега ОСЗ), позоваването на същото е неоснователно и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Д о п у с к а касационно обжалване на решение въззивно решение 06.08.09г., постановено по гр.д. № 3/09г. на Софийския градски съд, ВО, ІVг състав.
О с т а в я касационната жалба на Е. А. П., В. К. И., Р. К. Ч., И. Б. С., З. М. С., В. Б. С. и Б. Б. С. без движение.
У к а з в а на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по с/ка на ВКС държавна такса в размер на 311, 18 лв. съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и да представят вносния документ, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичането на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: