О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
София, 29.11.2017 г.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. № 990 по описа за 2017г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. М. Ф., [населено място], чрез процесуалния и представител адвокат Й. М., срещу въззивно решение № 499 от 08.12.2016г., по гр.д. №813/2016г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново.
В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касаторите твърдят, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по редица правни въпроси. Сочи се, че в противоречие с ТР№3/2013г., ОСГК, е решен въпросът за обвързаността на на приобретателя решението на съда по извършване на делбата, когато е налице разпореждане със спорното право от съсобственик в хода на делбеното производство. Твърдят се допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила, както и на материалния закон и необоснованост. Незаконосъобразно е постановен отказ за спиране на производството на основание чл.229,ал.1, т.5 ГПК, а делото е решено при неизяснена фактическа обстановка, поради което касаторката не може да бъде страна в процеса.
Ответникът по касационната жалба Д. Н. Ц. възразява срещу допустимостта на касационното обжалване, като излага подробни съображения за липсата на основания по чл.280,ал.1 ГПК както и за неоснователност на релевираните доводи за неправилност на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 555/2016 г. по гр.д. № 3/2016 г. РС –Велико Търново. С последното е уважен предявеният от Д. Ц. против П. Ф. иск с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК за признаване за установено,че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор 57354.300.1104 по КККР на [населено място], с площ 768 кв.м., заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда, гараж и стопанска сграда. Въззивният съд, е възприел фактическите изводи на първоинстанционния съд и по реда на чл.272 ГПК е препратил към тях като е приел за установено, че ищцата Ф. заедно с Й. Й. са наследници по закон /низходящи/ на починалия на 03.08.2010г. М. М..Процесният имот е дарен от наследодателя на сина Й. Й. с договор от 29.07.2010г, обективиран в нотариален акт №800/2010г. Надареният е продал имота на Д. Ц. с договор от 28.11.2011г., обективиран в нотариален акт № 1594/2011г. С влязло в сила решение от 20.03.2011г по гр.д.№3853/2010г. на РС-Велико Търново на основание чл. 30, ал. 1 ЗН е възстановена запазената част на П.Ф. от наследството на М.М., намалено е дарственото разпореждане от 29.07.2010 г., извършено в полза на брат й Й.Й., и е допуснато извършването на съдебна делба между Ф. и Й. на процесния имот. С решение №879/2012 г. е постановено извършването на делбата чрез изнасянето на имота на публична продан. Отчуждителната сделка е сключена в хода на делбеното производство, но тъй като исковата молба за делбата, респ. тази за намалението, не е била вписана правата, придобити от приобретателя не могат да отпаднат автоматически вследствие на постановеното възстановяване на запазената и част. За да има действие възстановяването на запазената част с влязлото в сила решение и по отношение на трети лица придобили имота от съделителя, срещу когото е постановено намалението, е необходимо отчужденията да бъдат отменени по иск на наследника с право на запазена част срещу третото лице при условията на чл. 37 ЗН. Правата на приобретателя – настоящ ищец не отпадат автоматически с възстановяването на запазената част на наследника, защото не във всички случаи на уважен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН имотът се връща в наследството. В случая правата на преобретателя са се стабилизирали, тъй като отчуждаването на имота е станало след изтичане на една година от откриване на наследството и преди вписване на исковата молба за намалението, а наследникът с възстановена запазена част може да претендира само парично уравнение на имуществените си права. Съдебните решения по допускане и извършване на делбата на процесния имот не се ползват със сила на пресъдено нещо по отношение на настоящия ищец, поради което той запазва придобитите с валиден акт за собственост вещни права върху имота и следва да бъде признат за негов собственик по отношение на лицето, чиято запазена част е възстановена.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Не е налице соченото противоречие с т.3 от ТР№3/2013г., по тълк.д. № 3/2013г., ОСГК на ВКС. То е и неотносимо към разглеждания случай. С него е прието, че при извършено разпореждане със спорното право от съделител в полза на друго лице в хода на делбеното производство. Приобретателят ще бъде обвързан от решението по извършване на делбата, независимо от това дали е встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в производството чрез своя процесуален субституент.Съсобствеността ще се счита прекратена и по отношение на него, независимо в чий дял се падне имотът. В случая Й.Й. е бил изключителен собственик на имота на основание извършеното в негова полза дарствено разпореждане и се е разпоредил с имота в полза на ищеца Ц.. Последният не е трето лице – преобретател на спорното право по време на делбения процес. Отчуждаването в негова полза е извършено след изтичане на една година от откриване на наследството и преди вписване на исковата молба за намаление на дарението. В този случай, както се приема и в съобразената от въззивния съд практика на ВКС /решение №176/2013г. по гр.д.№1805/2013г., І г.о./ имотът не може да бъде върнат в наследството, правата на третите лица се стабилизират и те не могат да бъдат отменени по реда на чл.37 ЗН, а наследниците с накърнена запазена част получават само парично уравнение на имуществените си права. Ако отчуждаването е извършено преди да е изтекла една година от откриването на наследството, или след изтичане на една година, но при вписана искова молба за намалението, имотите могат да бъдат върнати в наследството по реда на чл.30,ал.1 ЗН и да се делят, но само след успешно проведен иск по чл.37 ЗН. Преди да има влязло в сила решение по такъв иск, те не подлежат на делба. След като разглежданият случай не попада в посочените хипотези, то възстановяването на запазената част в делбеното производство на основание чл. 30 ЗН в полза на съделителя Ф. е непротивопоставимо на приобретателя на недвижимия имот. Макар имотът да е придобит от последния в рамките на висящото дело за делба, чл.226,ал.3 ГПК не се прилага. В останалата си част изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не съдържа правни въпроси, които могат да послужат за основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение в производството по чл.288 ГПК. Изложени са само фактически твърдения и доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основанията за допускане на касационно обжалване обаче са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/2010 по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. Посоченият отказ за спиране на производството на основание чл.229,ал.1, т.5 ГПК също не може да се прецени като релевантен конкретен правен въпрос, доколкото се твърди, че при издаване на нотариалния акт е извършено противоправно деяние защото продавачът декларирал неверни обстоятелства. Тези аргументи не са ясни и конкретни, за да се преценят като относими към предпоставките на чл.229,ал.1, т.5 ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по така поставените от касаторите въпроси. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК, на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат разноски поради липса на искане и данни такива да са направени.
Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 499 от 08.12.2016г., по гр.д. №813/2016г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: