О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
София, 06.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Първанова
гр. дело №1787/2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Г. С., [населено място], чрез пълномощника му адвокат Л. Д., срещу въззивно решение №19/17.01.2019г. по гр. дело №517/2018г. на Софийския окръжен съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди наличие основанията по чл.280,ал.1,т.1 ит.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Поставят се следните въпроси : 1. Трансформира ли се в имотна граница регулационната линия по предходен РП, който не е приложен поради нереализиране на предвижданията му/твърди се противоречие с ТР№3/1993г., ОСГК, ТР№3/2011г., ОСГК и ТР№8/2016г., ОСГК/; 2.Кога е налице прилагане на регулационния план и трансформиране на регулационната линия в имотна граница при план, предвиждащ обществено мероприятие и може ли да бъде прието, че мероприятието „за озеленяване“, предвидено с РП, е реализирано със самото регулационно отреждане и естественото самозатревяване на имота, без същият да е отчужден и в него да са извършени благоустройдствени и паркоустройствени мероприятия /твърди се основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК/; 3.Длъжен ли е въззивният съд да допусне нова техническа експертиза при противоречие между заключение на вещи лица и останалите доказателства по делото и при оспорване на заключението с искане на повторна експертиза; 4.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото относно правнорелевантните факти в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията и доводите на страните като посочи всеки правнорелевантен факт от кои доказателства се установява /по последните два въпроса се сочи противоречие с практиката на ВС и ВКС/. Касаторът поддържа и наличие на очевидна неправилност на въззивното решение по чл.280, ал. 2, предл. трето ГПК.
Ответникът по касационната жалба Ц. Д. Б.- Г., чрез пълномощника си адвокат Б., оспорва жалбата в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, състав на ІІ г.о., констатира следното :
С въззивното решение е потвърдено решение №61/2018г. по гр.д.№ 746/2016г. на Районен съд – Елин Пелин, с което е признато за установено по предявения от Ц. Б.- Г. срещу Х. С. иск по чл.54,ал.2 ЗКИР, че ищцата е собственик на основание договор за дарение на реална част с площ 50 кв.м., с триъгълна форма, съгласно комбинирана скица към СТЕ, заключена по точки А-Б-Е-А, приподписана от съда и съставляваща част от решението.
Въззивният съд е обсъдил твърденията на ищеца – че е собственик по дарение по НА № 66/1984 г., на дворно място с площ от 1 195 кв. м., съставляващо имот пл. № *, кв. 11, по плана от 1967 г. на [населено място], представляващо понастоящем УПИ **, кв. 25, с площ от 1 182 кв. м., съгласно ЗРП, одобрен със заповед № 137/04.06.1985 г., при граници: улица, УПИ **, УПИ * – за паметник и озеленяване, и УПИ **. Ответникът е собственик по силата на договор за покупко-подажба по НА № 189/2008 г., на УПИ **, кв. 25, по плана на селото, при граници: улица, УПИ **, УПИ **, УПИ **. С разрешение на строеж № 135/15.05.2015 г., издадено от общината, той започнал изграждането на ограда между собствения му УПИ ** и УПИ **, собственост на ищеца. Ищецът твърди, че съгласно действащия план липсва съвпадение между регулационните граници на УПИ ** и кадастралната граница с УПИ **. Въззивния съд е обсъдил и възраженията на ответника : липсва идентичност между имота, предмет на нотариален акт № 66/1984 г. и УПИ **; западната регулационна линия на собствения му УПИ ** е проведена по имотната граница на имот пл. № *, която е обща с имот пл. № *, в кадастралната основа към предходния регулационен план от 1967 г. ; имотът на ищцата не е заснет като самостоятелен, поради което грешка в понастоящем действащия план от 1985 г. не е допусната; позоваване при условията на евентуалност на изтекла в негова полза придобивна давност с оглед присъденияване на установеното от него през 2008 г. владение върху спорната част от имота и на владението на праводателите му, започнало още през 1997 г. Въззивният съд е обсъдил приетите по делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията на техническите експертизи. Приел е, че съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице К. Н. по първия план за населеното място от 1967 г. имот пл. № * е с площ от 2 059 кв. м., от които 35 кв. м. попадат в улица, 650 кв. м. – в парцел **, 133 кв. м. – в парцел **, а обособена част от имот пл. № * с площ от 1 236 кв. м. попада в общински парцел за озеленяване (без номер). Кадастралната граница между имоти пл. № * и пл. № * съвпада с регулацията и тангира по паянтова жилищна сграда, разположена в имот пл. № *. Регулацията от 1967 г. разделя имот пл. № * (без частта, попадаща в улица, и онази част, придаваема към имот пл. № *) на две части – едната част заедно с имот пл. № * образува парцел за озеленяване, а другата е в основата на парцел **. Регулацията между парцела за озеленяване и парцел ** и регулацията между парцела за озеленяване и парцел ** са разположени върху една и съща права линия. В разписния лист към 1967 г. имоти с № № * и * са записани на ОНС, като за имот пл. № * е отбелязано, че е актуван като общински с акт № 142/1969г. Съгласно заключението единствената обособена част, която от три страни граничи с общинско място, а от четвърта – с улица, е тази обособена част от 1 236 кв. м. от имот пл. № *, която попада в общински парцел за озеленяване. Вярната имотна граница на този имот от изток съвпада с регулацията от 1967 г. При регулацията от 1985 г., вместо да следва кадастралната граница по предходния план, е налице изместване на тази граница в западна посока, поради което се обособява част от 50 кв. м. с триъгълна форма, попадаща понастоящем в УПИ **. Според заключението на повторната съдебно-техническа експертиза от 15.01.2018 г., изготвено от вещото лице Й. Н., първоначално имот № * е бил в обща площ с имот № *, кв. 11, с обща площ от 3 000 кв. метра. В плана от 1985 г. за имот № *, идентичен с УПИ *, кв. 25, е отбелязано – „за паметник и озеленяване“. Налице е изместване на източната граница на процесния имот в западна посока, като по този начин се обособява част от 50 кв. м. с триъгълна форма, която понастоящем попада в УПИ **. Според тройната съдебно-техническа експертиза и устните разяснения в съдебно заседание, мероприятието „за озеленяване“ за парцела без номер в кв. 11, предвидено в регулационния план от 1967 г., е реализирано. Вярната имотна граница трябва да следва регулационните линии от 1967 г., от което се обосновава извод за изместване на източната граница на процесния имот в западна посока, като по този начин се обособява част от 50 кв. м. с триъгълна форма, която понастоящем попада в УПИ **,съгласно скицата към заключението. Предмет на установяване е наличието на грешка в плана към настоящия момент с цел нейното отстраняване по предвидения за това ред и определяне на пространствения обхват на правото на собственост на настоящия собственик на имота, засегнат от грешката, то въпросът за това кой е бил собственик на засегнатия от грешката имот към момента на изготвяне на плана няма самостоятелно обуславящо значение за основателността на иска. Имотите, придобити от страните, са урегулирани поземлени имоти. Пространствените предели на правото на собственост върху урегулираните поземлени имоти е в рамките на регулационните граници, определени с регулационния план. От изготвената от вещите лица К.Н., Й. Н. и Кр. Ш. комбинирана скица, както и от заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Н. от 13.09.2017 г. е установено, че е налице изместване на източната граница на процесния имот в западна посока, като графично определената площ на триъгълника, заключен между точките А,Б,Е, А на скицата на л. 113 от първоинстанционното дело, отразяваща това разминаване, е 50 кв. метра. Не се установяват основания за придобиване на тази площ от праводателите на ответника към момента на влизане в сила на плана от 1985 г., с който същата площ е заснета като част от УПИ **. Ответникът е направил възражение за придобиването на тази част от имота по давност, започнала да тече от момента на придобиването на урегулирания поземлен имот през 2008 г. Това възражение е неоснователно с оглед забраната за придобиване на реална част от парцел, установена в чл. 200 от ЗУТ, а освен това ,видно от гласните доказателства, владение върху тази част не е и доказано по делото, включително за период преди 2008 г. Установено е, че процесната ограда е изградена от ответника едва през 2015 г. Ето защо липсва основание спорната площ от 50 кв. м. да бъде заснета с действащия кадастрален и регулационен план от 1985 г. като част от имота на ответника, представляващ УПИ **. При изготвянето на действащия кадастрален и регулационен план, одобрен със заповед № 137/04.06.1985 г., е била допусната грешка, изразяваща се в погрешно заснемане на площ от 50 кв. м., отразена в изготвената от вещите лица Н., Н. и Ш. комбинирана скица, между буквите А-Б-Е-А като част от УПИ **, собственост на ответника, вместо към собствения на ищеца имот, съставляващ УПИ **.
Не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите не са формулирани конкретни материалноправни или процесуалноправни въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК с обуславящо значение за решаващите изводи на съда и предопределили изхода на делото, произнасянето по които да противоречи на цитираната практика на ВКС в хипотезата на соченото основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Решаващият извод на въззивния съд, че ищецът е доказал правото си на собственост по отношение на процесната част е направен след цялостна преценка на събраните по делото доказателства и проследяване заснемането на имотите по предходните регулационни планове. Въпросите за прилагане на регулационния план и трансформиране на регулационната линия в имотна граница при план, предвиждащ обществено мероприятие, реализиране на мероприятието „за озеленяване“, естественото самозатревяване на имота, без същият да е отчужден и в него да са извършени благоустройствени и паркоустройствени мероприятия, нямат обуславящо значение за изхода на делото. Те не са включени в предмета на спора пред въззивния съд и по тях липсват решаващи изводи. Той е приел съгласно непротиворечивите заключения на техническата експертиза, че вярната имотна граница трябва да следва регурлационните линии от 1967г., налице е изместване на източната граница на процесния имот в западна посока, поради което се оформя спорната реална част с триъгълна форма, попадаща понастоящем в УПИ **. Процесуалноправните въпроси също не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение. По делото са приети заключенията на основна, допълнителна и разширена комплексна технически експертизи. Като пълно и непротиворечиво е възприето заключението на последната, поради което първоинстанционният съд е отхвърлило искането за назначаване на повторна комплексна експертиза. Въззивният съд е оставил без уважение искането за допускането и, основано на допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, поради липса на такива – чл.266,ал.3 ГПК, в съответствие с практиката на ВКС, в т.ч. ТР№1/2013г., ОСГТК. Съобразена е и задължителната практика на ВКС, вкл. ТР №1/2013г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл.235,ал.2 ГПК и чл.236,ал.2 ГПК като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл.263,ал.1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи.Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи.
Наведените доводи за неправилност на решението и необоснованост на изводите на въззивния съд представляват касационни оплаквания, които не могат да послужат като правни въпроси по смисъла на на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, или да обусловят самостоятелно допускане до касационно обжалване на решението по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК в производството по предварителна селекция на касационните жалби по чл. 288 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърденията на касатора не покриват и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното решение. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски в размер на 300 лева, съгласно приложения договор за правна защита.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №19/17.01.2019г. по гр. дело №517/2018г. на Софийския окръжен съд.
ОСЪЖДА Х. Г. С., [населено място], да заплати на Ц. Д. Б.- Г.,гр.С., разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 300 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: