О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
София, 17.05..2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 28.04.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 131/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от О. „Р” Пловдивска област против решение №1758/03.11.2009г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д. №1766/2009г. по описа на същия съд,с което е отменено решение №1221/11.05.2009г. по гр.д. №560/2008г. на Пловдивски районен съд,Х гр.с. и вместо него е постановено:признава за установено по отношение на О. „Р” гр. П. по иска предявен от Д. . чрез Д. А. по горите гр. С. и Д. г. с.-сега Д. лесничейство-гр. Пловдив,че описаните в решението гори –и трите в землището на село И.,О. Р. ,област П. ,са държавна собственост и принадлежат на държавния горски фонд.
В изложението,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос,от значение за изхода на делото,относно пределите на силата на пресъдено нещо,който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и в противоречие с практиката на ВКС,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Изложени са доводи във връзка с обвързаността на държавата,която е участвала в реституционното производство по реда на ЗСПЗЗ/съоветната поземлена комисия/,поради което е обвързана от решението на съда,с което е решен окончателно въпросът за собствеността на процесните гори-в случая решение №222/12.12.2001г. по ахд. №3532/2001г. по описа на Пловдивски районен съд,ХІVсъстав. В тази връзка касаторът се позовава на решение №91/07 от 09.02.2007г. на ВКС,ІV”б” гр.отд.,постановено по гр.д. №2597/2005г. по описа на същия съд,според което при приключена реституционна процедура с влязъл в сила съдебен акт и по предвидения в специалния закон ред ,идентичен спор с настоящия е бил разрешен-обстоятелство,което обвързва държавата да приеме правото на възстановяване на собствеността в полза на съответната община,в производството по член 13 ал.6 от ЗВСВГЗГФ.
На второ място,касаторът твърди,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос,от значение за изхода на делото,като е приел,че процесните гори са от категорията”балтълъци” и същите са държавна собственост,непарвилно тълкувайки този термин,въпрос решаван противоречиво от съдилищата,като се позовава на постановено по решение №2292/06.12.2006г. по гр.д. №979/2006г. по описа на Пловдивски окръжен съд,ХІV състав,във връзка с неприложимостта на параграф 5 от ПЗР на ЗСВГЗГФ по отношение вида на общинската гора. С оглед изложеното касаторът счита,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване съгласно разпоредбата на член 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба Д. г. с. гр. П.,в писмения си отговор навежда доводи,че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд след като е констатирал,че процесните гори са възстановени на ответната О. Р. гр. П.,в административно производство по член 13 ал.6 от ЗВСГВЗГФ,е приел,че решението в това административно производство не обвързва страните и не е налице сила на пресъдено нещо по тези спорове. Наред с това, съдът е стигнал до извода,че процесните гори са от категорията на балталъците и като така не са налице предпоставките за възстановяване на правото на собственост върху същите в полза на ответната община по административен ред,предвид разпоредбите на член 2 от ЗВСВЗГФ,параграф 5 от ПЗР на ЗВСГЗГФ и параграф 6 от ППЗВСВГЗГФ.
С оглед постановеното от съда по правния въпрос от значение за изхода на делото,относно обвързаността на държавата от простановения съдебен акт по приключило административно производство във връзка с реституцията на процесните гори по реда на специалния закон и разрешаването на този въпрос по приложените съдебни актове на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК,касационният съд намира,че са налице основанията на член 280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1758/03.11.2009г. на Пловдивски окръжен съд,Х въззивен състав,постановено по гр.д. №1766/2009г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ подадената от О. „Р”гр. Пловдив касационна жалба вх. №27700/02.12.2009г. против горепосоченото решение на Пловдивски окръжен съд,като указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото удостоверение за данъчна оценка на горите,предмет на заявената претенция,във връзка с определянето на дължимата държавна такса,съгласно предвиденото в член 84 ал.3 от ГПК,като след представяне на удостоверението делото се докладва.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: