Определение №50 от 10.2.2017 по гр. дело №3293/3293 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50

С. 10.02.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Първанова
гр. дело № 3293/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. И. Р., Д. И. Р., И. Б. Р., И. Д. Р., Б. Д. Р. и Н. Я. Р., чрез пълномощника им адвокат Н. Б., срещу въззивно решение №3800/10.05.2016г. по гр. дело № 5699/2012г. на Софийския градски съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са посочени доводи за произнасяне в обжалваното решение в хипотезите на чл.280,ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси : 1.Налице ли е „скрито владение”, реализирано от владелец спрямо Ж. и нейните член-кооператори, ако Ж. доброволно е предоставила построяването на сградата на строител като се е съгласила той да се разпореди с част от имотите в полза на трети лица и ако владелецът не е предприемал никакви действия , имащи за цел прикриване факта на владението на конкретен недвижим имот спрямо друго лице, претендиращо самостоятелни права върху същия имот; 2.Налице ли е прекъсване на давността за придобиване на недвижим имот, ако не е заведен иск от собственика срещу владелеца, а е направено възражение за придобиване по давност на имота от владелеца срещу лице, което претендира владелчески права, а не собственическа защита на имота; Възможно ли е да има скрито владение спрямо член-кооператор на Ж., ако същият е приет много след началото на давностното владение, т.е. не е можел да бъде претендиращ владението за целия период на давността; 4.При кои обективни и субективни критерии се определя, че упражнено владение върху един недвижим имот е „скрито”;5.Допустимо ли е необходим другар да се конституира във въззивната инстанция и така да бъде лишен от триинстанционно производство; 6.По отношение на новоконституиран необходим другар във въззивна инстанция от кой момент за него е прекъсната давността по предявения иск; 7. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе самостоятелно по направено и поддържано възражение за придобивна давност от новоконституиран другар във въззивното производство. По въпроси 1,2,3 се поддържа основанието на чл.280,ал.1,т.1 ГПК като по първия се сочи противоречие с решение 108/2012г. по гр.д.№1063/10г., ВКС, ІІ г.о., по втория въпрос с – с решение №170/2012г. по гр.д.№961/2011г., ВКС, І г.о., по третия – с решение №277/2012г. по гр.д.№259/2012г., ВКС, І г.о. По отношение на четвърти и шести въпрос се поддържа основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. По пети въпрос се твърди противоречие с ТР№1/2013г. по тълк.д.№1/2013г., ОСГТК, ВКС, а по отношение на седми – с решение № 138/2015г. по гр.д.№633/2015г., ВКС, І г.о.
Ответникът по касационната жалба В. Д. А. – К. счита, че не следва да се допуска касационно обжалване по съображения, изложени в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение от 07.10.2011г. по гр.д.№ 18220/2007г. на СРС и вместо него е постановено друго, с което настоящите касатори са осъдени да предадат на В. А. Д.- К. на основание чл.38а ЗЖСК апартамент № 126 в сградата на Ж.”Български художник”, построена в УПИ І, кв.133 – д по плана на С.,м.”К. село-плавателен канал”, представляваща блок 259 в[жк], [улица], вх.Е,ет.7 /подробно описан/.
Въззивният съд е приел, че ищцата е член-кооператор в Ж. „Български художник” от 08.07.2006г. и е легитимирана да води иска по чл.38а ЗЖСК за процесния апартамент, находящ се в сградата на Ж.. Ответниците Б. И. Р. и Н. Я. Р. не са придобили в СИО имота на основание давностно владение за период до завеждане на исковата молба през 2007г., макар да са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка след завеждане на иска. От доказателствата по делото се опровергава легитимаращото действие на нотариалното удостоверяване. В случая Ж. е придобила 8500/20595 ид.ч. от дворно място като имотът е бил проектиран за строителство. Извършването на строително-монтажните работи, включително и въвеждането в експлоатация с акт образец 16 на обекта на Ж. е било възложено на строителна фирма [фирма] по договор от 22.10.1991г. На изпълнителя е било предоставено правото да се разпорежда с 50 жилища, заедно с припадащите им се общи части и зимнични помещения от изградените общо 121 жилища и ателиета. В срок от 6 месеца след въвеждане в експлоатация на обектите кооперацията е трябвало да снабди с нотариален акт изпълнителя. С протокол от 09.11.1991г. на ОС на Ж. са посочени по номера обектите, които се запазват за фирмата строител. Видно от техническата експертиза, строителството е изпълнено в отклонение от одобрените строителни книжа. В сградата е изграден без одобрени строителни книжа още един етаж, включително процесния апартамент, който според одобрения архитектурен проект не е бил проектиран. На 24.07.1995г. апартаментът е бил предаден от строителя на ответника Б. Р.. От гласните доказателства въззивният съд е приел за установено, че за период 1995г. – 1998г. строителната фирма наела охрана на обекта, имало пропусквателен режим – бариера и изградена метална ограда. Допускани били в сградата само лица с пропуски, издадени от [фирма]. Не са били пропускани членове и лица от ръководството на Ж.. От Ж. бил изготвен проект за узаконяване апартамента по чл. 226 от ЗУТ в Д. на 08.07.2003г., но не е одобрен. Договорът между жилищностроителната кооперация и строителната фирма е развален поради неизпълнение с едностранно изявление от 17.07.1995г. на Ж.. В хода на процеса на ответника Б. Р. и съпругата му Н. Р. е издаден констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 24/2007г. за собственост на 8500/20595 ид. ч. процесния апартамент. За неоснователни са приети от въззивния съд възраженията на ответниците срещу легитимацията на ищцата като член – кооператор свързани с членственото и правоотношение. Съобразно разпоредбата на чл. 38а ЗЖСК като член-кооператор тя може да предяви иск за изваждането на всеки, който се намира без основание в определеното му с разпределителния протокол жилище. Касае се за предоставена на член-кооператора особена владелческа защита – да получи владението върху разпределения му жилищен имот, който и да ползва до снабдяването му с нотариален акт. По възражението на ответниците Б. и Н. Р., че са придобили имота в резултат на давностно владение, считано от 1995г. въззивният съд е приел, че по делото не е установено ищецът да е осъществявал явно владение върху имота, насочено срещу собственика му – Ж. „Български художник”, респ. срещу ищцата член-кооператор преди 1998г. За периода 1995г. – 1998г. установеното владение е било скрито. Фактическата власт върху имота е получена в изпълнение на предварителния договор от 1994г., сключен с дружеството – строител. Ж. и членовете и не са имали възможност да узнаят за упражняваното до 1998г. владение, когато е премахната оградата и е осигурен достъп до сградата без специален пропусквателен режим. Владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован може да научи за нея, а в случая такива обстоятелства не са били налице. Скритото владение не може да бъде основание за придобивна давност, а тя може да бъде зачитана от момента, когато владението е станало явно. В случая от 1998г. до предявяване на иска, когато е прекъсната давността, не е изтекъл предвиденият в чл. 79 ЗЗД десет годишен срок. Когато владението е придобито по скрит начин, придобивната давност започва да тече от преустановяването на скритостта.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В разглеждания случай посочените от касатора въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване в сочените хипотези на чл.280,ал.1 ГПК.
Процесуалноправният въпрос относно конституирането на необходим другар във въззивното производство не е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, а в съответствие с нея. Това е така, защото производството по делото се е развило по ГПК /1952г.,отм./ и са приложими постановките на т.17 от ТР №1/2000г. по тълк.д.№1/2000г., ОСГК, ВКС, които са съобразени от въззивния съд. Неоснователно е позоваването на касаторите на ТР№1/2013г., по тълк.д.№1/2013г., ОСГТК, тъй като приетото в него по отношение конституирането на необходим другар в процеса се отнася до производствата, разглеждани по реда по новия ГПК /2007г./. Процесуалните въпроси №6 и №7 относно правните последици от предявяване на иска спрямо новоконституирания необходим другар, свързани с прекъсването на давността и дали е длъжен въззивният съд да се произнесе самостоятелно по направено и поддържано възражение за придобивна давност от новоконституиран другар също не могат да обосноват допускане касационно обжалване на решението. Въпрос №7 не е разрешаван от въззивния съд, но той не е и поставян от касатора Н. Р.. Това е така защото видно от становището и по иска /молба от 26.02.2016г./, тя е твърдяла придобиване на имота по давност в режим на СИО заедно със съпруга си Б. Р., в резултат на осъществявано от двамата владение по време на брака в период на повече от десет години. Възражението за придобиване по давност на имота от съпрузите е и основание за конституирането на Р. в качеството и на необходим другар, съгласно константната съдебна практика, поради възприетата от закона неделимост на съпружеската имуществена общност. Тъй като последната е уредена като бездялова /няма твърдение, че Р. е придобила имота като лична собственост/, то възражение, че тя е придобила половината от имота по давност по време на брака отделно от съпруга си, не може да бъде разгледано. Съгласно разпоредбата на чл.172,ал.2 ГПК /отм./ /сега чл.216,ал.2 ГПК/ и константната съдебна практика правните последици от предявения срещу съпрузите иск по чл.38а ЗЖСК по отношение на имот – СИО, рефлектират в патримониума и на двамата съпрузи – необходими другари в процеса. Ето защо така поставените процесуални въпроси № 6 и №7 не могат да се приемат като относими към изхода на спора. Правните въпроси №1,2 и3/, касаещи владението също не могат да обусловят допускане касационно обжалване на въззивното решение. Първият не е решен в противоречи с цитираното решение №108/2012г. по гр.д.№1063/2010г. на ВКС, ІІ г.о. Посоченото решение дава отговор по реда на чл.290 ГПК на въпроси за възможността да бъде придобит обект по давност, който не е въведен в експлоатация и за който не са били съставени в придобивния период официални документи, удостоверяващи степента на завършеност. Освен това касаторите го формулират при фактическа обстановка, различна от възприетатта в обжалваното решение. Въззивният съд не е приел, че Ж. доброволно е предоставила владението на имота на купувача по предварителния договор, сключен със строителя и че владелецът не е предприемал никакви действия, имащи за цел прикриване факта на владението. Прието е, че владението на касаторите е установено въз основа на приемателно-предавателен протокол със строителя и че с оглед установения в сградата охранителен режим /ограда, бариера, пропуск само за строителя и купувачите на имотите/, то фактическата власт не е упражнявана явно и собственикът на имота /Ж./, както и член-кооператорите не са имали възможност да узнаят за това владение. В тази връзка е съобразена и трайната съдебна практика, относно това, че владението не може да бъде съмнително. Освен това е невъзможно едно владение да се упражнява скрито по отношение на този, на когото се противопоставя – в случая на ищцата и на Ж.. Това следва от самата същност на придобивната давност като способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужд имот чрез фактическо упражняване съдържанието на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Това упражняване на вещното право не е и не може да бъде скрито. Не е възможно чрез владение, което не разкрива по недвусмислен начин намерението на владелеца да държи вещта като своя, да се придобива по давност. Владението няма действие спрямо лицето по отношение, на което съществува скритостта. За да може да произведе действието на придобивната давност, владението не трябва да е опорочено. Придобивната давност започва да тече от преустановяване на скритостта. Недопустимо е да се черпят права докато този, на когото се противопоставят, не може да се защитава. В този смисъл е и приетото в решение №117/2011г. по гр.д.№718/2010г.,1 І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Изложеното по-горе и наличието на константна съдебна практика води до неоснователност на искането за допускане касационно обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по отношение на четвъртия въпрос за субективните и обективните категории, въз основа на които се определя едно владение като „скрито”. Касаторите не са и развили релевантни доводи за прилагане на това основание а именно, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не може да се приеме, че вторият въпрос е решен в противоречие със сочените решения на ВКС, тъй като тези решения са неотносими. Въпросът е решен в съответствие с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 117/2011г. по гр.д.№718/2010г., І г.о. С него е прието, че член-кооператорът може да защити правото си да придобие обект в Ж. и да прекъсне евентуално започнала да тече давност в полза на трето лице, или друг член-кооператор с иск с правно основание чл.38а ЗЖСК когато е налице годен обект на правото на собственост. Третият правен въпрос дали има скрито владение спрямо член-кооператор на Ж., ако същият е приет много след началото на давностното владение, е неотносим. Това е така защото въззивният съд е приел, че скритото владение /спрямо Ж./ е ирелевантно и не може да бъде зачетено, а от момента на преустановяване на скритостта до завеждане на иска, не е изтекъл предвиденият в чл.79 ЗС срок. Останалите доводи в изложението на касаторите са за необоснованост на обжалваното решение и третират фактическите въпроси, които не могат да обосноват допускане касационно обжалване на решението, тъй като представляват касационни оплаквания по смисъла на чл.281,т.3 ГПК.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски поради липса на искане и данни за направени такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №3800/10.05.2016г. по гр. дело № 5699/2012г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар